Около 2,5 милиона българи, или близо 35 на сто от населението на страната, живеят в тежки материални лишения, отчита анализ на „Евростат“ за социалните тенденции и индикаторите за бедност в страните на Европейския съюз през 2016-та.
В тази категория спадат хора, които не могат да си позволят няколко основни според европейските критерии неща, залегнали в основата на нормален битов живот в общността.
Най-важните фактори, които формират категорията „тежки материални лишения“ са: хората да могат да плащат безпроблемно сметките си; да могат да посрещат неочаквани разходи; да поддържат дома си топъл; да имат достъп до телевизор, кола или телефон; да се хранят редовно; да могат да си позволят поне една седмица почивка далече от дома.
НСИ, който също изследва показателите за бедност и социално изключване, отчита за 2016-а сходен процент хора, живели в тежки материални лишения.
Най-много сред тях са били сънародниците ни над 65-годишна възраст. В тази възрастова група близо 80 процента са с „тежки материални лишения“.
При младите до 17 години делът изпаднали в материални лишения е 40% на сто, а при работещите българи от 18 до 64 години – около 30 на сто.
През 2016 г. около 7,8 на сто от населението на ЕС или близо 39 милиона души са живели в ситуация на тежки материални лишения, отчита „Евростат“.
Това е значителен спад в тази социална тенденция, тъй като през 2012-та техният дял е бил близо 10 на сто при близо 520 млн. население на ЕС-28.
Най-много хора, живеещи в материални лишения са отчетени в Италия – близо 7 милиона ли 12 на сто от населението. Много са засегнатите и в Румъния – близо 5 милиона (24% от населението); Полша – 3 милиона (8 на сто); Унгария – около 1,5 милиона (20 на сто) и други.
Най-нисък дял хора в бедност и материални лишения е отчетен в Швеция – около 1 процент, Финландия и Люксембург – по около 2 на сто. Следват ги Холандия, Австрия и Дания.
По абсолютен брой хората в тежки материални лишения са били най-малко в Люксембург – около 10 000 души, Малта – 20 000, и Швеция – около 70 хиляди.
