Въпреки месечното поевтиняване на стоките и услугите, България остава сред държавите с най-висока инфлация в Европейския съюз. Ускоряването на енергийните цени в еврозоната създава риск от допълнителен натиск върху храните, услугите и доходите на домакинствата.
Годишната инфлация в България се ускори до 5,6% през септември, показват най-новите прогнозни данни на Евростат. С този резултат страната заема второ място в Европейския съюз по темп на поскъпване на потребителските цени, изпреварена единствено от Литва, където инфлацията достига 6,1%.
Въпреки отчетеното ускорение на годишна база, през септември спрямо август потребителските цени у нас са намалели с 0,1%. Това е вторият месечен спад от началото на годината след дефлацията от 0,5% през юни.
Данните очертават съществено разминаване между краткосрочното движение на цените и общата инфлационна тенденция. Месечното поевтиняване не означава, че инфлационният натиск е преодолян, а по-скоро показва временно отстъпление на цените спрямо предходния месец. На годишна база поскъпването продължава да се натрупва, като увеличението от 0,6 процентни пункта спрямо август поставя България сред страните с най-силен ценови натиск в ЕС.
В еврозоната годишната инфлация също се ускорява – от 3,2% през август до 3,8% през септември, достигайки най-високото си равнище от септември 2023 г. Месечният ръст на потребителските цени се увеличава от 0,4% до 0,6%. Така инфлационното ускорение вече не е ограничено до отделни национални икономики, а се проявява и на равнище на валутния съюз.
Енергията отново е основният инфлационен фактор
Основният двигател на инфлацията в еврозоната остава поскъпването на енергията, посочва икономистът Берт Колейн от ING в коментар, изпратен до БТА. По думите му цените на бензина Евро 95 са достигнали исторически връх, въпреки че петролните котировки остават под най-високите си равнища от 2022 г. и тази пролет.
Това разминаване показва, че крайните цени на горивата не зависят единствено от международните котировки на суровия петрол. Върху тях влияят и други компоненти на ценообразуването, включително разходите по веригата на доставки и данъчното облагане.
Същевременно се наблюдава ускоряване на инфлацията при храните
– от 1,1% до 1,4%, както и на базисната инфлация – от 2,4% до 2,5%. Според Колейн това може да е първи сигнал за пренасяне на по-високите енергийни разходи към останалите стоки и услуги.
Засега обаче няма достатъчно основания за категоричен извод, тъй като инфлацията при храните остава под юнското си равнище, а базисната инфлация се движи в сравнително тесен диапазон от 2,4% до 2,6% от май насам.
България остава сред държавите с най-висока инфлация
Септемврийските данни показват значителни различия в динамиката на цените между отделните държави от ЕС. Сред страните от еврозоната най-силен месечен ръст е отчетен в Италия – 2%, следвана от Гърция с 1,8% и Люксембург и Португалия с по 1%.
Освен в България, месечно поевтиняване е регистрирано в Малта (0,9%), Кипър (0,4%), Франция (0,4%) и Нидерландия (0,1%).
По годишна инфлация България е на второ място в ЕС с 5,6%, след Литва с 6,1%. Кипър и Люксембург си поделят третата позиция с по 5,2%.
Разликата между българската инфлация и средната за еврозоната е 1,8 процентни пункта. Това означава, че въпреки общия инфлационен натиск в Европа, ценовата динамика у нас остава по-интензивна.
Рискът от вторични инфлационни ефекти остава
Според Колейн комбинацията от продължително високи енергийни цени и признаци за ускоряване на ръста на заплатите поддържа риска от вторични инфлационни ефекти.
При такъв сценарий първоначалното поскъпване на енергията постепенно се пренася към производствените разходи, услугите и крайните потребителски цени.
Това поставя Европейската централна банка пред предизвикателството да ограничи инфлацията, без допълнително да натоварва икономическата активност.
По оценката на икономиста, въпреки по-предпазливия тон на президента на ЕЦБ Кристин Лагард по-рано през седмицата, септемврийските данни показват, че борбата с инфлационния натиск не е приключила.
За България ситуацията е особено чувствителна
заради съчетанието от висока годишна инфлация и предстоящ зимен период, през който енергийните разходи традиционно придобиват по-голяма тежест за домакинствата и бизнеса.
Според експресната оценка на Националния статистически институт, публикувана ден преди данните на Евростат, месечната дефлация в България през септември се очаква да бъде 0,3%, при годишна инфлация от 5,6%.
Разликата между месечните оценки на НСИ и Евростат следва да се разглежда с оглед на използваните ценови индекси и методологии.
Основният извод от септемврийските данни е, че краткосрочното поевтиняване не е достатъчно, за да промени общата инфлационна картина. България продължава да отчита значително по-висок годишен ръст на цените от средния за еврозоната, докато поскъпването на енергията създава предпоставки за нов натиск върху останалите компоненти на потребителската кошница през следващите месеци.
