Държавната енергийна компания „Булгаргаз“ ще поиска допълнително увеличение на цената на природния газ за октомври. Искането идва на фона на поскъпването на цените на горивата и липсата на ясна стратегия за овладяването им.
На заседание на енергийния регулатор КЕВР ръководителят на отдел „Цени, пазарни анализи и ценообразуване“ в дружеството Людмила Витанова поиска утвърждаване на по-високата цена, но председателят на КЕВР Пламен Младеновски настоя това искане да бъде оттеглено.
Искането за допълнително поскъпване на природния газ в България идва на фона на общото напрежение на енергийните пазари преди зимния сезон. Първоначално заявеното увеличение от 5,96% за октомври вече поставя под натиск топлофикационните дружества, индустриалните потребители и домакинствата, а допълнителното искане на „Булгаргаз“ за 0,30 евро/MWh показва, че ценовият риск остава актуален дори преди началото на отоплителния сезон.
Паралелно с това се наблюдава поскъпване и при течните горива:
през септември средните цени на бензина и дизела в България също се повишават.
Тази тенденция отразява по-широкото напрежение на енергийните пазари, макар че цените на петролните продукти и природния газ се формират от различни пазарни фактори.
Първоначалното предложение на „Булгаргаз“ беше за поскъпване на природния газ с 5,96 на сто за октомври спрямо септември. Държавната компания предложи цената на природния газ за предстоящия месец да е 44,08 евро за мегаватчас (MWh), без включени цени за достъп, пренос, акциз и ДДС.
Витанова посочи, че утре „Булгаргаз“ ще внесе окончателното си предложение, което ще е 44,40 евро за мегаватчас или малко над 0.30 евро над първоначалното предложение.
По думите ѝ предложението отразява цената на природния газ на хъба TTF в Нидерландия, която от известно време се повишава и която не е била калкулирана в първоначалното заявление.
Цитиран от БТА председателят на КЕВР Пламен Младеновски заяви, че ако има увеличение на първоначалната цена, от нея трябва да бъдат извадени скъпите количества природен газ, които са били включени в първоначалното заявление, така че да се омекоти ефектът от повишаването на цените на TTF и така да се запази предложението на „Булгаргаз“ за цена от 44,08 евро за мегаватчас.
Ако не, ние ще трябва да коригираме цената, тъй като мисля, че по-голямо увеличение към настоящия момент е неприемливо. Още повече, че цените на газа през този регулаторен период за целия сектор „Топлоенергетика“ вървят по-високи спрямо нашите прогнози“, каза той. Според него тенденциите, които се оформят за цените през зимата, са притеснителни. „Не смятам, че още от този месец трябва да се увеличава цената повече от първоначално заявеното“, каза Младеновски.
Цената на природния газ, определяна от КЕВР, служи като основен ценови ориентир за топлофикационните дружества, газоразпределителните компании и индустриалните потребители в страната.
Референтният нидерландски хъб TTF, който оказва влияние върху цените на природния газ в Европа, се търгуваше около 70–75 евро/MWh в края на септември, докато предложената от „Булгаргаз“ цена за българския пазар е 44,08 евро/MWh. Разликата обаче не означава, че българските потребители са изолирани от европейските ценови процеси. Българската цена се формира въз основа на конкретния доставен микс, договорните условия и регулаторната методика, а не чрез механично пренасяне на котировките на TTF.
Въпреки това поскъпването на европейския бенчмарк създава допълнителен натиск върху разходите за доставки, особено когато се налага закупуване на допълнителни количества на пазарни цени.
От гледна точка на енергийната сигурност България разполага с по-диверсифицирана структура на доставките в сравнение с периода на силна зависимост от руския тръбопроводен газ. През 2024 г. „Булгаргаз“ е закупил около 10,27 TWh тръбопроводен газ и 6,96 TWh втечнен природен газ (LNG), като основните източници включват дългосрочния договор с Азербайджан и доставки през LNG терминалите в Турция и Гърция, включително Александруполис и Ревитуса.
Тази диверсификация намалява зависимостта от един доставчик, но не премахва ценовия риск, тъй като LNG доставките са изложени на глобалната конкуренция за суровината. Именно затова предстоящата зима ще бъде тест не само за наличността на газ, но и за способността на „Булгаргаз“ да управлява ценовия риск чрез предварително осигурените количества.
Натрупаните през лятото запаси могат да смекчат ефекта от пазарните колебания, но окончателната цена ще зависи и от зимното потребление, заявените количества и развитието на международните пазари.









