Конфликтът в Близкия изток и неясният развой от американската намеса в Иран и блокадата на Ормузския пролив, вече започна да дава сериозно отражение и върху икономиката у нас. Очаквания скок в цените заради повишаването на цените на петрола у нас вече започна да се усеща, а по оценката на експерти тепърва ще усещаме този ефект.
Годишната инфлация в България се очаква да достигне 7,1% през април 2026 г., сочи експресната предварителна оценка на Националния статистически институт (НСИ). Това е рязко ускоряване спрямо мартенските 4,1% и поставя страната пред нов ценови шок. Основен двигател е транспортът, където цените скачат с 10,6% само за месец, следван от облеклото и обувките със 7,9% и храните с 2,1%.
В същото време председателят на НСИ доц. Атанас Атанасов успокоява, че „освен цените се увеличават и доходите“. Данните обаче рисуват по-тревожна картина: средната заплата расте с 5,3-5,4%, докато годишната инфлация в момента е 7,1%. Това означава, че реалните доходи на българите реално се свиват.
Месец на ценови шок: От 4,1% до 7,1% за един месец
Според флаш оценката на НСИ, публикувана на 29 април 2026 г., през април се очаква месечна инфлация от 2,0%, а годишна — 7,1%. Това е най-сериозното ускоряване на инфлацията от началото на годината, като за сравнение през март окончателните данни показаха годишна инфлация от 4,1% и месечна от 0,9%.
Разминаването между флаш оценките и окончателните данни е традиционно минимално, което означава, че скокът до 7,1% почти сигурно ще бъде потвърден.
Председателят на НСИ доц. Атанас Атанасов уточни, че основен двигател на инфлацията през март са били горивата — дизелът и бензинът, които са „довели до по-сериозен инфлационен натиск и са повлияли върху цените на други стоки и услуги“.
Най-сериозен ценови натиск през април идва от групата „Транспорт“, където се очаква увеличение от 10,6%. Това е над три пъти повече от средното за страната и най-високият месечен ръст във веригата от началото на годината.
Тенденцията не е нова. През март транспортът вече беше основната причина за увеличение на цените с 7,2% увеличение на месечна база, а причините бяха ясни — дизеловото гориво скочи с 16,9%, бензин А95Н с 9,9%, пропан-бутан с 9,0%.
Хранителните продукти и безалкохолните напитки се очаква да поскъпнат с 2,1%. През март ръстът беше по-скромен — 0,5% — но списъкът с поскъпнали продукти беше дълъг и тревожен: зеле +18,9%, домати +11,0%, пипер +10,1%, яйца +2,0%, кафе +1,1%, сирене +0,4%.
В контраст на останалите групи, „Развлечения, спорт и култура“ се очаква да поевтинеят с 1,5%. През март тази група отбеляза спад от 2,0%. Председателят на НСИ даде конкретни примери: „Ще дам пример – черната техника, телевизори, таблети – те намаляват своята цена“.
Спад се очаква и при облеклото и обувките — през март те паднаха с 0,9%.
Според Индекса на цените на малката кошница (т.нар. „инфлация за бедните“), който отчита разходите на най-нискодоходните 20% от домакинствата, през април 2026 г. се очаква **месечна инфлация от 1,7% и годишна от 4,7%**.
Разбивката е следната:
– Хранителни продукти: +2,4%
– Нехранителни стоки: +1,8%
– Услуги: +0,1%
За сравнение, през март малката кошница се повиши с едва 0,3%, като храните добавиха 0,4%, а услугите 0,6%. През април обаче темпът на нарастване на цените за най-бедните домакинства се ускорява драстично.
При храните ръстът е 2,4%, което е шест пъти повече от средния за страната ръст от 2,1%. Това означава, че най-нискодоходните домакинства ще усетят ценовия шок по-силно от средните.
Ръст на заплатите: Илюзия или реалност?
Според данни на НСИ, цитирани от bgonair.bg, средната заплата в България през декември 2025 г. е достигнала 2741 лева, а през октомври и ноември съответно 2641 и 2654 лева.
Ръстът на средната работна заплата в края на 2025 г. е между 5,3% и 5,4%. Това обаче е по-малко дори от мартенската инфлация от 4,1%, а априлският скок до 7,1% допълнително задълбочава разликата. В реално изражение заплатите намаляват.
Данните разкриват и вътрешна диспропорция: ИТ секторът, който вече втора-трета година е в криза и почти не наема нови кадри, продължава да предлага високи, но бавно растящи заплати. Най-голям ръст на заетите се наблюдава в хуманното здравеопазване и социалната работа, културата, спорта и развлеченията. Спад в наетите — в селското, горското и рибното стопанство, както и в добивната промишленост.
Покупателна способност: България остава на дъното в ЕС
Ако инфлацията и заплатите са краткосрочният проблем, то структурната ниска покупателна способност е дългосрочната диагноза на българската икономика.
Според най-новите данни на Евростат за 2025 г. БВП на човек от населението в България, изразен в стандарти на покупателна способност (СПС), е 68% от средното за ЕС. Това може и да е от ниските нива в ЕС, но е най-високото за последните няколко години. За сравнение, през 2020 г. показателят беше 66%, което означава бавно, но положително догонване. Преди присъединяването на България към ЕС през 2006 г. той е бил едва 38% от средното за ЕС.
Средният БВП на глава в ЕС, коригиран спрямо покупателната способност, е 41 600 евро за 2025 г., докато в България номинално достига 28 300 евро.
Натрупана инфлация: Каква е цената на последните години?
Кумулативният ефект от инфлацията през последните години допълнително илюстрира защо дори номиналният ръст на заплатите трудно се усеща от домакинствата.
Към март 2021 – март 2026 (5 г.) натрупаната инфлация е 42,9%, а за периода март 2023 – март 2026 (3 г.), тя е 11,5%.
С други думи, цените в България са се повишили с близо половина спрямо март 2021 г.
Какви са прогнозите?
Окончателните данни за април ще бъдат обявени от НСИ в средата на май. Ако флаш оценката от 7,1% се потвърди, това ще бъде най-високата годишна инфлация от началото на 2025 г. насам и ще постави под въпрос прогнозите за постепенно охлаждане на цените през втората половина на годината.
В дългосрочен план Атанасов очаква успокояване на инфлацията, но не и веднага. Всичко ще зависи от геополитическата обстановка, развитието на цените на петрола и реакцията на Европейската централна банка, в чиято рамка България вече членува от 1 януари 2026 г.
Едно е сигурно: за българските домакинства април 2026 г. ще бъде запомнен като месец, в който стоте лева в джоба продължиха да топят безмилостно реалната си стойност — независимо от успокоителните думи откъм статистическите институции.
Националният статистически институт редовно публикува окончателни месечни данни за инфлацията до 15-20 число на следващия месец, както и флаш оценки в последните дни на текущия месец. Тези флаш оценки дават ранна индикация за посоката на цените и се използват за сравнение с другите държави от еврозоната.
