Спирането на военната помощ за Украйна не е просто външнополитически завой. Това е стратегическа грешка, която пряко засяга сигурността на България.
Днес Европа се променя. Войната на Русия срещу Украйна ускори процеси, които преди изглеждаха далечни – обща европейска отбрана, общи поръчки за въоръжение, обща отбранителна индустрия, по-силна координация между държавите.И в този момент България рискува сама да се извади от ядрото на европейските решения.
Военната помощ за Украйна не е благотворителност. Тя е инвестиция в това Путин да бъде спрян възможно най-далеч от границите на ЕС. Въоръжението, което сме изпратили на Украйна не е дарение. То е заплатено на България от Европейския механизъм за мир, по който вече получихме стотици милиони. Отделно сме продали оръжие и боеприпаси за над € 6.5 млрд., влезли в българската икономика.
Когато една държава от ЕС казва: „Ние повече няма да участваме“, тя не става по-миролюбива, а по-малко значима.
В Европа вече се оформя разделение не само на богати и бедни, не само на Шенген и извън Шенген, не само на еврозона и извън еврозона. Оформя се ново разделение – между държавите, които носят отговорност за сигурността на континента, и държавите, които се снишават.
Това е истинската „Европа на две скорости“. На първата скорост ще бъдат държавите, които участват в общите отбранителни политики, в новите индустриални проекти, в решенията за въоръжаване, логистика, киберсигурност, защита на граници и Черно море. На втората скорост ще са всички останали.
Опасността за България е огромна. Не защото ще изпратим или няма да изпратим няколко склада със стара съветска техника. А защото с такъв сигнал казваме на партньорите си да не разчитат на нас, когато става дума за най-важния въпрос – сигурността на Европа. А когато не могат да разчитат на теб, не те канят на масата, на която се вземат решенията, не те включват в големите проекти, не ти дават тежест при разпределянето на ресурси, не те питат, когато се чертае бъдещата архитектура на сигурността.
Това е огромен риск пред страната за поставянето ни в периферията на ненадеждните в момент, в който Европа се реорганизира и поема отговорност за сигурността си.
Преди два дни, в интервю за френска медия, външният министър Велислава Петрова призова за ефективна военна подкрепа за Украйна, съчетана с икономически санкции срещу Русия и дипломация. Днес министърът на отбраната твърди обратното. Коя е позицията на правителството за Украйна? Или, по примера на премиера Радев, в правителството има разделение на ролите: единият министър говори на европейската аудитория, другият — на българската.
Жертва на тази еквилибристика е авторитетът на България.
*Текстът е публикуван във фейсбук профила на автора. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ
