САЩ, техните съюзници и Русия са поразени от опасна политическа парализа, която по погрешка или по недоглеждане може да доведе до военна конфронтация и дори използването на ядрено оръжие за първи път от 74 години, откакто то съществува. Това е предупреждението в съвместната статия на бившият държавен секретар Джордж Шулц /1982-1989 г./, бившият министър на отбраната Уилям Пери /1994-1997 г./ и бившият сенатор-демократ от щата Джорджия и бивш председател на комитета по отбрана Сам Нън /1972-1997 г./. Техният анализ е публикуван в „Уол Стрийт Джърнъл“.
Необходима е смела политическа промяна: за да избегнем тази смъртоносна пропаст, трябва да възобновим стратегическото сътрудничество с Русия. В противен случай нашите страни скоро ще бъдат обхванати от ядрено противопоставяне, още по-опасно, по-дезориентиращо и по-скъпо, отколкото през Студената война. Пред САЩ строи трудната задача и тя е най-важната: да продължим твърдо да реагираме на руската агресия, но при това да се преориентираме към жизненоважните интереси на Америка.
Ние тримата заварихме черен период в отношенията между САЩ и Съветския Съюз и преживяхме ядрената заплаха. Кубинската ракетна криза от 1962 г., арабско-израелската война от 1973 г., съветското нахлуване в Афганистан през 1979 г. и ядреното противопоставяне на ракетите със среден обсег през 1981-1983 г. – всичко това бяха периоди на повишено напрежение, намаляване на доверието и ръст на ядрените рискове. Заедно с Хенри Кисинджър написахме през 2007 г., че благодарение на усърдието, професионализма и късмета светът щастливо избягна ножа на Студената война и неговото ядрено острие, но въпреки става все по-опасно и по-малко ефикасно да разчитаме на ядреното оръжие за възпиране, когато все повече страни се сдобиват с него. На САЩ и останалите ядрени държави все още им предстои да извървят решителните стъпки към безядрен свят – засега заплахата само нараства.
Сдържането няма да защити света от ядрена грешка или ядрен тероризъм. И едното, и другото стават все по-вероятни, ако между Вашингтон и Москва отсъства стабилен и смислен диалог. Рисковете се задълбочават, тъй като растат заплахите от кибератаки срещу ядрените системи за предупреждение и оперативно управление, а световните терористични мрежи се разширяват. През последните години, на фона на кризите в Украйна и Сирия, на американските и руски въоръжени сили отново им се налага да действат в непосредствена близост един до друг. Това умножава рисковете, че акт на агресия, придружаван от нещастен случай или грешка, ще доведе до катастрофа.
Необходим е нов комплексен подход, за да се намалят рисковете от конфликт и да се издигне сътрудничеството на ново равнище на прозрачност и сигурност. Това ще наложи на Вашингтон и американските съюзници общ подход по отношение на Русия. Той трябва да намали ненужната ядрена заплаха – а ние в момента буквално си я търсим – но при това трябва да запазим нашите ценности и да осигурим жизненоважните си интереси.
За начало САЩ трябва да променят собствената си неставаща за нищо политика спрямо Русия. За това може да помогне Конгресът. Председателят на камарата на представителите Нанси Пелоси и лидерът на сенатското мнозинство Мич Макконъл трябва да създадат нова двупартийна работна група от парламентарни лидери и председатели на комитети за работа с водещите чиновници на администрацията, за да укрепят НАТО и да възобновят диалога с Русия. През 80-те години на ХХ век така постъпи групата от наблюдатели за контрол над оръжията под ръководството на сенаторите Робърт Бърд и Боб Доул. Групата постигна двупартиен консенсус по отношение на програмата за модернизация на въоръжените сили, укрепи отбраната на Америка, усили възпиращия потенциал на НАТО и изработи единна политика спрямо Русия, която доведе до преговори за ликвидирането на ракетите в Европа. В крайна сметка тези мерки сложиха край на Студената война.
Второ, президентите Доналд Тръмп и Владимир Путин трябва да направят съвместно изявление и да потвърдят, че няма победители в ядрената война, затова не трябва да допуснем тя да започне. С това те ще повторят по същество изявлението на Роналд Рейгън и Михаил Горбачов от 1985 г., а то беше посрещнато топло от американците и руснаците като начало на мерките за намаляване на рисковете и подобряване на взаимната сигурност. В съвременното изявление ще бъде казано ясно, че въпреки цялото напрежение, лидерите на страните, които притежават над 90% от световния ядрен арсенал, осъзнават своята отговорност за мерките по предотвратяването на катастрофата. Това ще подбуди и останалите ядрени държави да предприемат стъпки по намаляване на ядрената заплаха. Самият акт ще бъде свидетелство, че Вашингтон и Москва са предани на делото на разоръжаването, защото през следващата година ще се отбележат 50 години от Договора за неразпространение на ядреното оръжие.
Трето, САЩ и Русия трябва да обсъдят широки рамки на стратегическата стабилност, включително увеличаване на времето за вземане на решение от лидерите заради глобалната дестабилизация и усъвършенстването на военните технологии. В името на бъдещето, по време на срещата си миналото лято в Хелзинки, президентите Тръмп и Путин, най-вероятно, са се договорили да започнат диалог за стратегическата стабилност и ядрената заплаха, надвиснала над двете страни. Въпреки това тяхната неспособност да вземат нужните мерки, предоставяйки на военните и цивилните специалисти да следят за развитието на ситуацията, подчертава колко опасни са днешните неработни отношения.
Времето за действие е настъпило. Американските лидери не могат да вземат таймаут, докато разследването на главния прокурор Робърт Мълър и други въпроси не се решат или в Конгреса, или в съда. Да се чака нова администрация в Белия дом и нов стопанин в Кремъл или да се надяваме, че текущите разногласия ще се решат от само себе си, също нямаме време. Рискът е прекалено сериозен, за да отлагаме в чекмеджето жизненоважните интереси на САЩ.
САЩ и Русия трябва да достигнат до общо виждане за по-стабилна архитектура на сигурността за следващите 5-10 години и да определят инструментите и политическите инициативи, необходими за постигането на тази цел. Нашите страни носят обща отговорност за поддържането на контакти при урегулирането на кризи, включително и между нашите армия, а също така за спазването на контрола над въоръженията и прозрачността. Ако споразуменията са малко вероятни или не напълно осъществими, са задължителни договорките и червените линии.
С подкрепата на останалите ядрени държави САЩ и Русия трябва решително да се противопоставят на проблемите, заплашващи глобалната сигурност. За нас е принципно важно да възстановим сътрудничеството с Русия във фундаменталните области, представляващи общ интерес за двете страни: ние трябва да намалим зависимостта от ядреното оръжие, да не допуснем то да попадне в опасни ръце, да следим то никога да не бъде употребено и накрая да прекратим да го използваме като заплаха.
