В България имаме много по-голяма свобода на говорещите, отколкото на слушащите. Това коментира СПЕЦИАЛНО ЗА ДЕБАТИ.БГ медийният експерт доц. Георги Лозанов.
„Т.е винаги можеш да говориш, винаги има свобода на говорещите, но далеч няма такава свобода на слушащите, т.е от твоето говорене като журналист и професионалист, трябва да е такова, че аудиторията да си формира собствено мнение. И не собствено мнение, което да я заблуждава нея самата, което да заблуждава гражданите, а такова мнение, което ти да си формираш за своя собствена полза, според твоите собствени разбирания и т.н.”
И добави:
„В това отношение свободата липсва и то липсва като ефект на говоренето, като социален ефект и като граждански ефект. Там е ограничена свободата, а не в правото да се изкажеш. Затова има много голяма потребност непрестанно да търсим ефектите. Непример, цялата тази история с апартаментите, това е един дефицит, който се опитваме да компенсираме от това, че говоренето няма ефект.”
По отношение на доклада на „Репортери без граници”, който постави България на 111 място по свобода на словото, доц. Лозанов обясни механизмът, по който организацията черпи своята информация.
„Те я черпят от хора, които работят в българските медии и от експерти, които се занимават с медии, т.е до голяма степен това е нашата собствена представа за това колко сме свободни. Те не ни я преписват и затова държави, които на нас ни изглеждат много по – несвободни в медийно отношение са пред нас, защото хората, които работят в медийната сфера в тези държави, се чувстват по- свободни отколкото българските журналисти. А пък българските журналисти не се чувстват свободни, пак казвам, не, заради това, че не могат да кажат всичко, което какво мислят, а заради това,че като говорят няма никакъв ефект”.
Цялото интервю с доц. Георги Лозанов може да прочетете по-късно в рубрика ИНТЕРВЮ на ДЕБАТИ.БГ
