Гласоподавателите от големите европейски сили Франция и Германия започнаха да подават гласовете си в последния ден от изборите за Европарламент.
Евроскептичните и антиимигрантски партии се надяват да отправят предизвикателство към елита в Брюксел.
Жителите на 21 държави гласуват в неделя в последния ден от евровота.
Десетки милиони европейци ще гласуват днес, когато 21 държави избират свои представители в битка между националистическата десница и проевропейските сили, за да определят курса на блока.
Гърция, Унгария, България, Румъния, Литва и Кипър бяха първите, които отвориха своите избирателни секции в 04:00ч. и Франция, Германия, Италия и останалите започват през следващите два или три часа.
Седем държави-членки на ЕС вече гласуваха, но официалните резултати не могат да бъдат публикувани, докато не вземе участие и останалата част от съюза. Европейският парламент ще даде оценка до 18:15ч., а временните резултати ще започнат да се появяват от 21:00ч.
Евроскептичните партии, които се противопоставят на проекта за все по-тесен съюз, се надяват да придобият повече от една трета от местата в 751-членния парламент в Страсбург, нарушавайки проинтеграционния консенсус.
Крайно десните партии на италианския вицепремиер Матео Салвини и на Марин льо Пен във Франция ще ръководят този опит, а редиците на анти- ЕС силите се допълват от партията на британския популист Найджъл Фараж.
Президентът на Франция Еманюел Макрон сам си наложи да действа като водеща фигура на центристките и либералните партии, които се надяват да не допуснат националистите до ключови постове и вземане на решения в ЕС.
„Още веднъж Макрон дръзва да ни отправи предизвикателство. На 26 май ще му се противопоставим в кабините за гласуване“, каза Льо Пен на митинг във Франция в петък.
Междувременно основните партии се борят помежду си за влияние върху избора на ново поколение от висши европейски длъжностни лица, включително мощния президент на Европейската комисия.
Вътрешните хора в Брюксел следят внимателно данните за избирателната активност, опасявайки се, че пореден спад на участието ще подкопае доверието в парламента на ЕС, който се стреми да затвърди своя авторитет.
Великобритания и Холандия гласуваха първи в четвъртък, следвани от Ирландия и Чехия в петък със Словакия, Малта и Латвия в събота, оставяйки по-голямата част от 400-те милиона избиратели да се станат част от вота в неделя.
На последните избори за ЕС през 2014 г. Словакия имаше най-ниската избирателна активност от която и да е страна, по-малко от 14%, а президентът центрист Андрей Кишка се притеснява, че крайната десница може да има добър резултат.
„Виждаме, че екстремистите се мобилизират, виждаме много техните билбордове и дейности в цяла Словакия. Не можем да позволим на някого да ни открадне Европа. Това е нашата Европа“, заяви Кишка пред репортери.
В Холандия лявоцентристката партията на вицепрезидента на ЕС Франс Тимерманс спечели най-много гласове и добави две места в блока на социалистите и демократите (С&Д) в парламента, според предварителни данни.
Ден по-късно дясноцентристката съперничка на С&Д Европейската народна партия (ЕНП) бе подкрепена от предварителните резултати, според които проевропейската партия Фине гейл на премиера Лео Варадкар стана водеща в Ирландия.
Раздаване на постове
Ако Великобритания напусне Европейския съюз на 31 октомври, последният краен срок за Брекзит, тогава нейните членове на Европарламента няма да седят дълго там, но все пак могат да играят роля в борбата за раздаване на най-високите длъжности.
Гласовете на Великобритания от четвъртък няма да имат знамение, докато не приключи вотът в Италия, но Партията Брекзит на Фараж е на път да изпрати голяма делегация в парламент, който иска да напусне.
Макрон се надява неговото ренесансово движение да се присъедини към либералния блок на АЛДЕ и други центристки групи, за да даде тласък на плановете му за по-дълбока интеграция в ЕС.
Но много ще зависи от това кой получава най-добрите длъжности: председателствата на Съвета и Комисията, председателят на парламента, върховният представител за външната политика и директорът на Европейската централна банка.
29-те лидери на ЕС са поканени на вечеря, която ще е и среща на върха, във вторник, за да решат как да изберат кандидатите, а германският канцлер Ангела Меркел се очаква да подкрепи водещата кандидатура на ЕНП Манфред Вебер за президент на Комисията.
Макрон и някои други лидери се противопоставят както на Вебер, германски консервативен евродепутат, който няма опит в изпълнителната власт, така и на идеята, че парламентът трябва да избере един от своите на главна длъжност в Брюксел.
Но какъвто и да е начинът, към който е склонен съветът на лидерите, няма да има незабавно решение. Вместо това, председателят на Съвета Доналд Туск ще вземе под внимание начина, по който се проведе дебатът, и ще изготви номинациите преди срещата на върха на 21 юни в ЕС.
