Който е над 50-годишен, трябва да e расъл на остров от друг континент, ако не знае кой е Гойко Митич, известен сред ромските ни съграждани от това поколение като Бат’Гойко /да не си мислехте, че всеизвестното сега „Бат’Бойко“ няма исторически корени и се е пръкнало ей тъй на – от нищото?/. Той беше всеобщият любимец на децата през седемдесетте години на миналия век, че и в началото на 80-те даже, с ролите си на добрите индианци, които се съпротивляват на лошите бели в Америка.
Идеологическото да остане настрана в този случай – Бат’Гойко си беше най-якият индианец под слънцето, в преносен и буквален смисъл. По-индианец от истинските индианци. Той бе и нещо като еталон за внушителна физика и доста време си остана такъв. Докато не видяхме Шварценегер.
Гойко Митич е популярен германски актьор от сръбски произход, прославил се с участието си в уестърни, снимани предимно в ГДР. Роден е в селско семейство в село Стройковци, Сърбия, Югославия на 13 юни 1940 г. Има щастливо и безгрижно детство. Завършва Белградския институт за физкултура.
През 1960 г. дебютира в киното като каскадьор във филма „Ланселот и кралицата“. През 1966 г. заминава за Източен Берлин и започва да се снима в киностудия „ДЕФА“ в уестърни, играейки роли на индианци.
Участва в 15 филма, където се превъплъщава в Чингачгук, Оцеола, Текумзе и др. Често е наричан „Източният Винету“, макар и да не е играл ролята му чак до 2002 г.
Днес Гойко играе в телевизионни сериали. Участвал е също и в театрални постановки, където играе ролите на Труфалдиньо, Робин Худ и Спартак.
В България обаче Митич си остана вечният индианец за 2 поколения, както и любимец на родителите, защото им е осигурил часове на почивка, докато малчуганите им гледат ококорени неговите подвизи на екрана. Сега, на 79 години, той продължава да живее в Германия.
Независимо кой на какво мнение е за филмите му, Гойко Митич остави своята следа в социалистическата култура като цяло. Още чувам възгласите на малките ромчета от предните редове на киното:
Давай, Бат’Гойко, изтрепи ги сичките!
Виждал съм го на живо! Част от филма „Оцеола“ е сниман в България, а аз бях запас тогава и заради едни стрелби ни пратиха отцепление. Спирахме хора към Лонгоза в Старо Оряхово, като не пускахме и артистите барабар с Гойко Митич засилили се за снимки в построеното там „индианско село. Правиха каскади с конете, малко циркаджалък и не само, че ги пуснахме, но отидохме с тях и гледахме като снимат, а крокодила с който Гойко се бореше беше от мукава. Остриетата на стрелите бяха гумени, а тетивата на лъковете отпуснати и стрелата не може да излети дори и метър.
Желая му много здраве и активно дълголетие !!!
Браво,герой от детството ми! Бих се радвал да го познавам!