Фейсбук назначава още 3000 служители, които да следят и свалят неподходящо видео съдържание. Така общият брой на хората, на които социалната мрежа плаща, за да спират забранени клипове стават 7500 човека. Това е голяма бройка, както и да се погледне, което на свой ред означава, че и проблемът не е малък. До сега политиката на Фейсбук беше да разчита на „докладване“ на неподходящото съдържание от страна на други потребители. То се блокираше, ако след преглеждане, се установи, че не отговаря на условията за ползване. Явно това не е достатъчно.
Повод за решението стана клип на тайландец, който уби дъщеря си и излъчи видеото в реално време през Фейсбук. Потресаващите кадри са гледани от над 300 хиляди души, отчетоха от мрежата, преди да бъдат докладвани и свалени. А това само по себе си – също буди тревога.
У нас през тази седмица в нелепа ситуация – сбиване в училище – загина още един младеж. От МОН обещаха да изпратят психолог в конкретното училище. Да се покрият всички училища с психолози е невъзможно – това стана ясно при друг трагичен инцидент, случил се преди около месец-два, когато 12-годишно момиче почина, след като беше ритнато от съученик в корема. Тогава – ще се върви след инцидентите, или ще се търси начин за „профилактика“?
На пръв поглед между агресията на българските тийнейджъри и „тайландския случай“ няма връзка. Но пък бяхме информирани от медиите за други случаи на издевателства над малолетни от страна на техни връстници, които са били заснети и качени в социалните мрежи.
Проблемът с агресията, по някакъв начин е свързан с новите медии, които все повече превземат живота на хората. Разбира се, не упрекваме технологията за случващото се. Виновни са не камерите, които снимат или програмите за стрийминг (излъчване в реално време), а хората, които се възползват от тях и които, за да си спечелят известност, излъчват брутално съдържание, както и тези, които го гледат.
И само в социалните медии ли? Преди да се настани в социалните мрежи, насилието си завоюва пространство в ефирните телевизии. Въпреки регулацията, електронните медии изобилстват с насилие, макар и с художествен етикет – става дума за екшън филмите. Регулаторите по света и у нас изискват да се слага червена точка, предупреждаваща, че сцените, които следват не са подходящи за деца до определена възраст. По този начин те прехвърлят отговорността за това, което излъчва медията върху зрителите.
Спорен е и въпросът дали филмите са вдъхновени от действителността или обратното – действителността пресъздава случилото се на синия екран. Но, докато интелектуланият елит у нас се радваше на успеха на сериала на БНТ „Под прикритие“, през 2014-та, беше извършен обир на инкасо, който недвусмислено напомняше епизод от филма. Може да е случайно съвпадение, но може и да не е.
Агресията, която ни залива от новините, филмите, социалните медии, няма как да не влияе на поведението на хората. Независимо дали ставаме по-невъздържани, склонни да обиждаме, или се стига до хулиганство или – убийство по непредпазливост.
Днес, например Веселин Марешки, бизмесмен, депутат и зам.-председател на Народното събрание, заяви пред камерите и репортерите в парламента, че „един шамар няма как да е побой“ и че той е „единственият човек в България, който е арестуван за шамар“. Той един вид, искаше да се представи като жертва на съдебната власт. Но, от казаното от бизнесмена политик, останахме с впечатление, че за него шамарът е нещо обикновено, един вид – част от общуването между хората. Колко ли дечурлига са гледали или ще гледат новината в централните емисии на телевизиите и колко от тях искат да са „готини“ като Марешки? Защото той отговаря на представата за успешен човек у нас – хем доскоро е въртял бизнеса, хем проби в политиката.
Необходимо е, подобно на Фейсбук и НС да преразгледа медийните регулации, както и да бъде по-критично към поведението на депутатите. (Засега никой не е дал знак, че вижда проблем в изказването на Марешки).
Когато преди години, по необходимост се наложи да се съобразим с евродирективата за ограничаване на телевизионната реклама на цигарите, се вдигна голям вой, но въпреки това нито една медия не фалира заради редуцирането на тютюневата реклама. (ТВ7 фалира, но там случаят е друг). Даже, може да се каже, че броят на електронните медии се е увеличил. Мерките имаха безспорен ефект, защото броят на пушачите намаля. Така че, има светлина в тунела, има и работещ модел. Само политическа воля е нужна. Иначе на всеки е ясно, че няма да се пребори насилието в училище само с няколко щатни психолози, при положение, че крехката детска психика отвсякъде е бомбардирана със сцени на насилие и агресия, с по-голяма или по-малка художествена стойност и условност.
Не на последно място – необходимо е и родителите да отделят повече внимание на възпитанието на децата си и да общуват с тях, не чрез електронни джаджи.
