През юли 1535г. крал Хенри VIII и неговите над 700 придворни предприели епична официална обиколка. През следващите четири месеца, антуражът посетил над 30 различни кралски дворци, аристократични резиденции и религиозни институции. На съвременен език може да се каже, че тази обиколка била ПР акция, целяща да запали лоялността на поданиците към краля. Кралското семейство обаче имало друга цел.
То не само искало да демонстрира огромното си богатство: всъщност, те искали да избягат от отвратителната мръсотия, останала след големите кралски пирове. Кралският дворец трбявало да се евакуира от време на време, за да се почиства от боклуците. Животновъдите и земеделските земи също се нуждаели от време, за да се възстановят, след като им се налагало да доставят храна за толкова много хора.
Кралят и антуражът му се местели от резиденция в резиденция цяла година, в опит да избягат от мизерията.
Кралското семейство притежавало рядък талант – само за няколко дни успявало да превърне мястото, на което е отседнало, в абсолютна кочина – изхвърляли храна по земята (която се вмирисвала или привличала животни), а смрадта от немити човешки тела и техните „отпадъци” била ужасно отблъскваща.
Коридорите били препълнени от мръсотия и сажди, заради честите пожари. Резиденциите били толкова натъпкани с хора, че почистването било невъзможно и безполезно. Въпреки че, стандартите за чистота през Средновековието или Ренесанса били подценявани, кралските дворци обикновено били по-мръсни и от селските колиби.
Някой от най-дългите царувания, като на Екатерина Велика, били съпроводени от ужасяващи миризми, въшки и много мръсотия. Картините във Версайския дворец може и да показват лукса и кралските особи, облечени в скъпи дрехи, едно основно нещо е пропуснато – смрадта от дрехите, които никога не били прани и стаите, които не се проветрявали.
И Чарлз II от Англия оставял нахапаните от бълхи кучета да лежат в леглото му, като дори не ги извеждали да ходят до тоалетна.
Но без съмнение, най-много въпроси за здравето идват от факта, че нямало къде да се хвърля боклука, нито имало водопроводи.
„Изпражненията и урината са били навсякъде”, казва Елинор Херман, автор на „Кралското изкуство на отровата”.
„Някои придворни не си правели труда да потърсят камерна саксия, а просто си вършели „работата” на стълбището, в коридора, в камината.”
В записки от 1675г. за двореца Лувър в Париж, пише: „По огромните стълбища и зад вратите, или почти навсякъде се виждаха екскременти, усещаше се непоносима смрад…”
Според историка Алисън Уиър, автор на „Хенри VIII: Кралят и неговият двор”, зловещият крал Хенри VIII „водил постоянна битка срещу мръсотията, праха и миризмите, които били неизбежни, когато толкова хора живеели в на едно място“, което било доста необичайно за времето.
Царят спял на легло, увито в кожи, за да държи настрана насекомите и вредителите, а посетителите били предупреждавани да не си бършат ръцете в гоблените или картините.
Много от правилата, установени от краля, показват, че битката му срещу настъпващата мръсотия била изгубена. За да предпази слугите и придворните си да не уринират където сварят, Хенри наредил да се нарисуват големи червени X-ове на проблемните места. Това обаче не ги спирало.
Удивително е, че Хенри дори бил принуден да забрани на готвачите в кралската кухня да работят голи. Той наредил да им се ушият чисти и полезни дрехи.
На придворните било наредено да ходят до тоалетна в специални вани, за да може урината им да се използва за почистване. Тъй като чистотата била непосилна задача, кралят прибягнал до прикриване на миризмите с плодове, растения и други.
След като кралят и придворните му се местели в следващата резиденция, почистването и проветряването започвало. Отпадъците от тоалетната на краля се съхранявали в подземни камери.
Разбира се, мръсотията в пренаселените кралски дворци не била проблем само в английския двор. Когато Катрин Велика пристигнала в Русия от сравнително чистия германски двор на семейството си, тя била потресена от това, което открила.
„Не е рядкост да видите огромен двор, пълен с тиня и мръсотия, миришещ на гнило”, пишела тя. „Дама, облечена превъзходно, с пищни бижута, във великолепна карета, теглена от вмирисани коне.”
Западноевропейското убеждение, че баните били нездравословни, също не помогнало за справяне с проблема. Дори жестокият Хенри VIII се къпел и сменял долните си ризи ежедневно. Това не било често срещано поведение сред кралските особи.
„Луи XIV се изкъпал два пъти в живота си, както и кралица Изабела от Кастилия“, твърдят историци.
„Мари-Антоанета се къпела веднъж месечно.“
Британският крал Джеймс I никога не се е къпал, поради което стаите, които посещавал, се пълнели с въшки.
Отказът на краля Слънце Луи XIV да пътува до различни резиденции, довел до много гнусна ситуация. През 1682г. той окончателно се преместил във Версай.
Понякога във Версай и околните му стаи живеели над 10 000 кралски особи, аристократи, правителствени служители, слуги и военни офицери.
Въпреки репутацията си за великолепие, животът във Версай, както за кралските особи, така и за слугите, не бил по-добър от този в най-бедната фамилия. Жените просто вдигали полите си, за да се изходят, а някои мъже уринирали в кралския параклис.
Според историка Тони Спауфорт, автор на „Версай: Биография на двореца“, Мария-Антоанета веднъж била ударена от човешки отпадъци, които са били изхвърляни през прозореца, докато минавала през вътрешен двор.
Този супер нехигеничен начин на живот без съмнение е довел до безброй смъртни случаи в кралските дворове в Европа.
Едва през 19 век стандартите за чистота и технологични разработки подобрили живота на много хора, включително членовете на кралските фамилии.
