Българският икономист Кристалина Георгиева е одобрена за директор на Международния валутен фонд, първият човек от развиваща се пазарна икономика, който оглавява световния кризисен кредитор с ресурси от 1 трилион долара.
Георгиева е израснала в България по времето на комунизма, а репутацията си изгради, докато беше на служба в Световната банка и Европейската комисия. Популярна е с идеите си равенство между половете и борбата с измененията на климата.
Георгиева е в отпуск от длъжността си на изпълнителен директор на Световната банка, още откакто започна процеса на номиниране за шеф на МВФ.
Пред репортерите, българката каза, че „запрята ръкави” и е готова да работи.
Като ръководител на Фонда, тя ще се изправи пред множество предизвикателства, включително с глобалното икономическо забавяне, предизвикано от ескалирането на търговското напрежение между САЩ и Китай.
„Предупредителните лампички мигат и трябва да сме готови да бъдем тествани”, каза 66-годишната Георгиева пред репортери в централата на банката във Вашингтон.
Съединените щати, които представляват най-големия блок за гласуване в борда на МФВ, се оттеглиха от многостранните споразумения и рисковете нарастват, особено за развиващите се пазари като Аржентина, които миналата година получиха спасителна помощ от 57 млрд. долара – най-големият кредит, отпускан от МВФ досега.
Георгиева каза, че нейният приоритет ще бъде да помага на членовете на фонда, за да минимализира рисковете. МВФ ще бъде внимателна към всички членове, големи или малки, добави тя.
Георгиева, с подкрепата на френския президент Еманюел Макрон, получи одобрение още миналия месец от останалите държави от ЕС, както и тактическата подкрепа на САЩ.
В новата си роля тя ще трябва да „работи за изграждането на легитимността на институцията сред развиващите се пазарни икономика, коментират експерти. Основните развити икономики в света продължават да гледат на Фонда като на феодално владение, допълват анализаторите.
Източник от борда на МВФ заяви пред „Ройтерс”, че Георгиева е готова за работа.
„Тя е убедила борда, че е лидерът, от който институцията се нуждае и ще бъде силен защитник на многостранната система”, каза той, но пожела анонимност.
ГОЛЯМО ПОСТИЖЕНИЕ ЗА БЪЛГАРИЯ
Номинацията на Георгиева предизвика вълна на гордост в родината й, която също използва спасителна програма от МВФ само преди две десетилетия.
Българският премиер Бойко Борисов поздрави Георгиева във Фейсбук:
„Това е огромно постижение за България. Убеден съм, че тя ще се справи чудесно с управлението на една от най-големите световни институции.”
Георгиева заменя Кристин Лагард, която бе първата жена начело на МВФ. 63-годишната Лагард ръководи Фонда по времето, по което бе и дълговата криза в еврозоната. Сега Лагард ще оглави Европейската централна банка.
Преди да бъде назначена в Световната банка, Кристалина Георгиева заемаше няколко високи постове в Европейската комисия, включително бе еврокомисар. В сряда тя подчерта ролята на Фонда в изграждането на по-силни икономики и за справянето с предизвикателствата като неравенство, климатични промени и бързи технологични промени.
Георгиева бързо натрупа влияние, след като влезе в ролята на №2 в Световната банка в началото на 2017г. Тя настоя за постигане на консенсус за увеличаване на капитала до 13 млрд. долара и пакет от реформи, според които кредитирането на Китай и други по-заможни развиващи се икономики ще намалее, а повече ресурси ще отидат за нуждаещите се страни.
Бивш служител от Министерството на финансите на САЩ казва:
„Тя успя да събере разнообразна група акционери. Това е нейната сила. Не е ясно обаче как ще се справя с ежедневните си задачи във Фонда, особено в момент, в който бизнесът е в криза.”
По думите му Лагард е била успешна, тъй като не е следвала непременно европейските интереси, което й е помогнало да се справи с гръцката дългова криза. Според него, Георгиева ще трябва да предприеме подобен многостранен подход, като се фокусира върху интересите на институцията и отделните държави.
