Турция започна нова, вероятно широка офанзива срещу кюрдските сили в съседна Сирия. Анкара е деен участник в сирийския конфликт от години. Ето как се разви във времето ролята на Турция в конфликта.
Анкара заряза Асад
През септември 2011 г., шест месеца след началото на протестите срещу президента Башар Асад, турският лидер Реджеп Тайип Ердоган каза: „Сирийският народ не вярва на Асад, а аз също“.
Заставайки до Запада, Анкара оказа дипломатически натиск върху Дамаск заради кървавото му противодействие на демонстрациите, преди да наложи санкции.
Домакин на опозицията
През юли 2011 г. полковник от сирийската армия, намерил убежище в Турция, създава антирежимната „Свободна сирийска армия“, съставена предимно от армейски дезертьори.
След срещи в Турция, сирийските опозиционни лидери обявиха в Истанбул през октомври 2011 г. създаването на Сирийски национален съвет с широка база.
В края на 2012 г. Турция призна Съвета за „законния представител на сирийския народ“.
Война срещу кюрдите и джихадистите
В края на 2014 г. групата на джихадистите „Ислямска държава“ (ИД) атакува сирийския граничен град Кобане, но Анкара отхвърля натиска от западните съюзници да се намеси военно, за да помогне на кюрдските сили.
Турция се опасява от появата на автономен кюрдски регион в Сирия, ръководен от милиции, близки до Кюрдската работническа партия (ПКК), която от 1984 г. води бунт в Турция.
През юли 2015 г. конфликтът в Сирия се разпростря в Турция с атака в граничния град Суруч, за която са обвинявани бойци от ИД. При нападението бяха убити 34 души.
Ердоган започва „война срещу тероризма“, насочена както срещу ПКК, така и срещу ИД.
През август 2015 г. Анкара се присъединява към ръководената от САЩ коалиция срещу ИД и затегна летищния и граничния контрол.
Първа офанзива
През август 2016 г. турските войски започват операция „Щитът на Ефрат“ в Северна Сирия, за да изгонят ИД и бойците от кюрдската милиция „Отреди за защита на населението“ (ОЗН). ОЗН са подкрепяни от Съединените щати, но Анкара счита, че тази милиция е разклонение на ПКК.
Операцията позволява на сирийските бунтовници, които са подкрепени от Турция, да изтласкат бойци на ИД от градове близо до границата, включително Джараблус и Ал-Баб.
Втора офанзива
През януари 2018 г. Турция стартира нова въздушна и наземна операция „Маслинова клонка“ срещу ОЗН в сирийския регион Африн, на около 30 километра от границата. Турските танкове и войници влязоха в района. През март турските сили и техните сирийски помощници изтласкаха кюрдската милиция от Африн.
Сраженията прокуждат около половината от 320 000-те души на кюрдския анклав, твърди ООН.
Споразумение с Москва
През септември 2018 г. Ердоган и руският президент Владимир Путин се договориха да създадат съвместно контролирана „демилитаризирана зона“ около района на Идлиб в опит да предотвратят военно нападение на последния бунтовнически и джихадистки бастион в Сирия. Сирийските сили и техните руски съюзници обаче все още извършват удари от април 2019 г.
САЩ се оттеглят
През декември 2018 г. президентът Доналд Тръмп обяви внезапно, че американските сили ще се оттеглят от Сирия. По-късно той каза, че около 400 военнослужещи ще останат „за определен период от време“.
През август 2019 г. Турция и САЩ се споразумяха съвместно да контролират „безопасна зона“ по протежение на границата. Целта е да се създаде буфер между турската граница и районите, контролирани от ОЗН. На 1 октомври Ердоган изрази разочарование, че зоната не е създадена.
На 6 октомври Вашингтон съобщи, че Анкара скоро ще започне „дълго планирана операция“ в Сирия и американските войски ще се изтеглят от района.
Турция започва третата си офанзива срещу сирийските кюрдски сили на 9 октомври, предизвиквайки международно осъждане на действията си.
Заб: Заглавието е на „Дебати.бг“.