Поне видимо, Слави Трифонов стои срещу властта. А в България има дефицит на критическата журналистика. Това коментира в интервю СПЕЦИАЛНО ЗА ДЕБАТИ.БГ медийният експерт Георги Лозанов.
„Всяка нова медия помага на плурализма, но Слави Трифонов не е нов играч. Знаят се границите на неговото присъствие в медиите. В него има опозиционна енергия. Той общо взето, през годините, поне във видимата част на своята изява, е стоял срещу властта. А ние имаме дефицит от критически журналистика.Даже бих казал, че журналистиката по начало трябва да е критична към властта. Нейната работа е да я критикува. Властта непрестанно се оплаква от това, че е критикувана. Фактически няма добра власт. Има власт, която е подложена на граждански и журналистически натиск, която ограничава лошите й практики. Качеството на властта зависи пряко от това доколко тя е обект на натиск от медиите и журналистите, да не е обратното. Създаването на медиен комфорт на властта е отстъпление от журналистическите функции”, каза Лозанов.
По думите му, в това отношение, при Слави Трифонов има критически дух по отношение на управляващите, даже често е твърдо радикален.
„Но при него има друг проблем – при него има нещо, което се превърна в тенденция и част от постистината – това съчетаване на сериозни теми с развлекателни жанрове. В границите на този развлекателен жанр, в политическата сатира, тя има собствена реторика. Изведнъж това се прекъсва и сценаристите застават като едни мрачни птици, и започват да говорят като някаква последна инстанция (като Страшен съд). Това също прекъсва усещането за множество на гледните точки, най-вече в медийната среда. Затова, че се използва един ресурс, който създаваш в една, при това, принадлежаща на забавата, комуникация, за да създаваш политически внушения и даже, както стана, да ги използваш за политически цели.”
Лозанов каза още:
„Даже партията „Няма такава държава” – още като се започне от името се вижда, че има конфликт на интереси. „Няма такава държава” в крайна сметка е някаква шега, някакъв абсурдистки лаф, на който искаш да дадеш тежестта на сериозна политика. Има някаква скараност на тази ориентация, която не знам как ще мине през телевизията на Слави, но всички медийни проекти, които родиха партии, са много рисковани от гледна точка на професионалните стандарти и на етиката в обществото, и присъствието им в политиката. И на Бареков „България без цензура”, и родената от телевизия СКАТ партия „Атака” (която после си създаде собствена телевизия), и на Валери Симеонов партията, която също беше продукт на СКАТ – тези телевизионно-политически проекти имат скрит конфликт в себе си на публичните роли.”
Цялото интервю с доц. Георги Лозанов може да прочетете по-късно в рубрика ИНТЕРВЮ на ДЕБАТИ.БГ
