Председателят на Европейския съвет Доналд Туск, чийто мандат приключва, в една от последните си речи заяви, че не смята Русия за стратегически партньор на Европа, а за „стратегически проблем“, съобщава сайтът на Европейския съвет. На откриването на академичната година на Колежа на Европа той атакува още упоритостта на привържениците на Брекзит, окачествен от него като огромна грешка, която няма да възроди имперското величие на Великобритания, а ще я остави аутсайдер в голямата игра, където основни играчи ще бъдат САЩ, Китай и ЕС.
Относно отношенията с Русия Туск подчерта, че една от главните му цели, докато е бил на поста председател на Европейския съвет, е била съхраняване на единството на ЕС, за което препятствие е била „агресивната политика на Кремъл“. Той посочи, че смята за правилна твърдата позиция към Русия, и дори отбеляза ползата от въвеждането на санкции. Ето и цялата част от неговата реч, отнасяща се до отношенията ЕС – Русия.
„…Моите усилия в защита на единството /в ЕС – бел. ред./ започнаха практически от ден първи. Става въпрос за агресивната политика на Кремъл. Бях, и все още съм, убеден, че това, което е заложено в тази игра, не е само бъдещето и независимостта на Украйна и сигурността на Централна Европа, включително на моята родина, но суверенитетът на Европа като политическо тяло. И нямах съмнение, че стратегическата цел на Путин не е само да си върне контрола над бившите съветски територии, но и системно да отслаби ЕС, провокирайки вътрешни разделения. Трябваше открито да припомням на други, почти всяка седмица, че Русия не е наш „стратегически партньор“, а наш „стратегически проблем“. Дори бях наричан „мономаниак“, задето съм така концентриран върху тази тема. Постепенно обаче това даде резултат. Ние поддържахме нашето единство, също и по отношение на санкциите, през настоящия ми мандат.
… Сега се обръщам към френския президент – един от безспорните лидери в ЕС, наша надежда за бъдещето и мой скъп приятел. Искам да му кажа, че споделям мечтата му за истински суверенна Европа. Убеден съм, че сме способни на това, при условие, че действаме като независими… И няма да има суверенна Европа без независима Украйна. Нашата твърда и основателна позиция срещу Русия бе първото изразяване, така ясно и единодушно, на нашата самостоятелност. Трябва да запазим това.
И точно затова, когато чувам думите на Макрон, че „ние трябва да променим позицията си към Русия, да премислим стратегическите отношения“, мога само да изразя надежда, че това няма да стане с цената на общите ни мечти за суверенна Европа. В същото интервю Макрон каза, че споделя същата гледна точка с Виктор Орбан и че се надява г-н Орбан да убеди поляците да променят позицията си спрямо Русия. Аз обаче не, Еманюел.
Накрая ще кажа какво е най-важно за мен. Винаги съм подчертавал ролята на компромиса в европейската политика. Компромис, преговори, консенсус – ключовите думи, без които не можем да разберем ЕС. Има все пак неща и проблеми, които не могат да са обект на компромис или преговори. Говоря за фундаменталните ни ценности: свобода, върховенство на закона, достойнството на личността.
Какъв е смисълът на единството, суверенността и солидарността, ако не сме в състояние да защитим Европа, разбирана като територия на свободата, културата и закона, срещу външните и вътрешните опоненти? Ако не можем да защитим Европа от собствените ни слабости и опасения, срещу изкушението да направим сделки със злото и против подчинението на силните и безжалостните?
Европа не е континент в географския смисъл. Тя е континент в аксиологичен смисъл. И ще остане такава докато имаме силата да защитаваме не само границите и интересите си, но – първо и най-важно – същността на Европа. В края на краищата, не искаме нашата част от света да бъде, както е показана на физическата карта в училищните атласи, просто голям, но периферен полуостров на великата Евразия. Благодаря Ви.“