Джеймс Пардю критикува Борисов и Тръмп

Бившият посланик на САЩ в България в периода 2002 – 2005 година, Джеймс Пардю, разкритикува отношението към медиите на своя президент Доналд Тръмп и на българския премиер Бойко Борисов ден преди срещата между двамата в САЩ. В своя анализ „Тръмп и България: Атаките срещу свободните медии нанасят щети на демокрацията“, публикуван в изданието „The hill“, той прави паралел между двамата в такъв аспект и подчертава, че премиерът на България, „която е дълбоко засегната от ширеща се корупция“, ще бъде приет в Белия дом, но „липсата на свобода на медиите в България едва ли ще бъде включена в дневния ред на разговорите им“.

Според Пардю липсата на свободни медии е основен фактор, подкопаващ демокрацията в страната ни. Той прави препратка към поведението на Тръмп, който често се нахвърля на „легитимните“ медии в САЩ и следва модел, използван от няколко чуждестранни лидери, сред които и Борисов, за да „задуши истината и отговорността на правителството пред своите нации“. Като „най-агресивен“ и безцеремонен към медиите Пардю посочва руския президент Путин, за когото се смята, че „използва убийства, сплашване и привидно законни наказания, за да задуши политическата опозиция и пресата“.

„Някои правителствени ръководители в Европа – на ум идват България и Унгария – използват или дават възможност за по-фина комбинация от мерки за манипулиране и сплашване на пресата. Добре съм запознат със ситуацията в България, където бях американски посланик. България днес предоставя примери как правителствата и определени интереси използват редица действия, за да подчинят медиите.

Консолидирането на медийната собственост във виртуален монопол, контролиран от малка група български олигарси, е една от хватките. През 2002 г. националната преса в България, притежавана до голяма степен от международни медийни компании, беше сравнително независима и донякъде агресивна при отразяването на прегрешенията на властта. Днес обаче независими международни медийни групи няма, в повечето новинарски сектори те са заменени от местни олигарси и „бизнесмени“, които използват медиите, за да влияят на правителството и съдебната система.

Българският депутат Делян Пеевски е главната фигура в частните български медии днес. Според съобщения той дължи 80% от пазара, включително голям дял от разпространението на печатните издания в страната. Финансирането на контрол върху медиите в България е най-малкото тъмно, а Пеевски и шепа други олигарси могат да притежават или контролират почти всеки основен „частен“ всекидневник и телевизия в България.

Пеевски и неговите медии подкрепят съществуващата структура на политическата власт, която ги защитава. Техните медийни издания дискредитират независими журналисти, политически противници, бизнесконкуренти, и атакуват неправителствени организации и активисти, които изискват върховенство на закона, свобода на печата и защитават правата на човека.

Понеже медии в България често се борят за финансиране, българското правителство, включително на Борисов, използва финансирането от ЕС и други източници като средство, за да постави публичните медии в зависимост от финансирането на правителството“ – пише Джеймс Пардю.

Бившият посланик подчертава, че заплахите срещу журналисти са често срещани у нас и водят до автоцензура пред страха от законово преследване или физическа разправа. Авторът припомня, че сериозният международен или вътрешен политически натиск върху българското правителство за подобряване на свободата на печата не е довел до подобряване на положението.

Пардю очевидно вижда доста голяма близост до състоянието на медиите в България и Русия, защото ги слага в един пакет при сравнението със САЩ. По аналогия той вижда при Тръмп използване на президентската власт за натиск срещу критични медии и го обвинява в тактики за сплашване на медиите, „Каквито се прилагат в българия и Русия“.

България с още няколко други страни, които се стремят към пълна демокрация, са примери какво може да се случи, когато станат успешни усилията за компрометиране на независимите и непримирими медии.

Според Пардю свободата на медиите в САЩ още не е паднала до такова равнище, но това става въпреки усилията на Тръмп, който „изглежда предпочита българския модел“.