Инж. Христо Казанджиев е магистър от Университета по минно дело и геология, гр. София, с квалификация инженер по търсене и проучване на нефт и природен газ.
Той е с над двадесет години опит в сферата на петролните проучвания в България, Либия и Сирия, покриващ целия спектър от дейности.
С повече от двадесетдесет години опит в сферата на предоставяне на права за търсене, проучване и добив на енергийни и минерални ресурси и с над 12 години опит в сферата на преноса, доставките и разпределението на природен газ.
Христо Казанджиев е член на Българския енергиен и минен форум.
Г-н Казанджиев, основен акцент от срещата между премиера Бойко Борисов и президента на САЩ Доналд Тръмп беше поставен върху енергийната сигурност. Какви са посланията от Съединените щати?
Срещата беше по-скоро протоколна, отколкото по същество, по въпросите, които са дискутирани. Тези въпроси, които бяха повдигнати, се дискутират в България от много дълго време, в това число и от новия посланик на САЩ в България. Така че, няма нищо ново.
Това, което ме изненада, освен, че интерконекторът (междусистемната връзка Стара Загора-Комотини) и АЕЦ „Козлодуй”, не бяха засегнати онези възможности, които в непосредствено бъдеще (месец-месец и половина) притежават потенциал да започне една съществена диверсификация на енергийните ресурси в България, респективно в сферата на природния газ, където зависимостта на България от Русия е до такава степен голяма, че поставя под въпрос националната сигурност.
Предстоящите възможности са две: едната е във връзка с пускането в експлоатация на газопровода България-Турция, с вход от Турция (Малкочлар) и големите възможности за доставки на природен газ, които има в Турция; втората възможност е доставките на природен газ от север, от Румъния, след като беше пусната в редовна експлоатация компресорната станция Подишор, което дава технически възможности за доставки на румънски природен газ в България.
Ето тези две възможности не бяха дискутирани. И трета възможност, в дългосрочна перспектива, която е стратегически важна за България, е участието на страната ни в изграждането на плаващия терминал за втечнен природен газ при Александропулис – един проект, който действително ще върне България на картата на газовите потоци, поради факта, че този терминал ще стане един от основните за диверсификация на доставките (освен възможностите от Турция) за страните от региона – Македония, Сърбия, Румъния, Украйна.
Ето тези възможности бяха засегнати мимоходом и то единствено и само, във връзка с терминала за втечнен природен газ в Александропулис. Четейки цялата история на срещата между Тръмп и Борисов, оставам с впечатлението, че срещата е проведена по-скоро протоколно, като една необходимост, като жест за България, за да се засвидетелстват някакви ангажименти, но дискусии по същество като че ли, не е имало. Това се подкрепя и от отсъствието на енергийния министър в делегацията, който формира политиката, в това число и отсъствието на министъра на външните работи.
За мен нищо не се е случило, освен може би един плюс за имиджа на Борисов, но проектите в България ще се развиват по трасираните пътеки и отново, за кой ли път, България загърбва онези възможности, които са реалистични и които в непосредствено бъдеще могат да осигурят нейната сигурност.
Тази връзка с Турция, за която споменахте, има ли нещо общо с „Турски поток”?
Не, всъщност, това се има предвид. Както знаете, в контекста на развитието на проекта „Турски поток” през България, който за мен е изключително рисков за България и едва ли е печеливш, България изгради един значителен капацитет, който по един или друг начин, няма да бъде натоварен.
Както знаете, в началото на годината, „Булгартрансгаз” обяви търг за предоставяне на капацитет, който беше огромен. Значителна част от него остана свободна за ползване и в съответствие с европейските правила за достъп до мрежите, от страна на Турция и от страна на български (или чуждестранни) търговци този капацитет може да бъде ангажиран и да се натовари с доставки на природен газ за България.
Към настоящия момент, онова, което се планира от българската страна е да започнат доставки за съседните страни от газа, който ще бъде доставен по „Турски поток” в Турция, но така или иначе, България е заинтересована да използва този капацитет и за свои ползи. Аз лично това не го наблюдавам. Смущаващото е, че сякаш между Турция и Русия има някакво споразумение да не се допуска конкуренция на руски природен газ в България от страна на Турция и южния газов коридор. В този контекст, любопитно е как стои въпросът с доставките на газ от Азербайджан, защото с въвеждането в експлоатация на тази междусистемна връзка, този трансграничен преносен газопровод, с такъв огромен капацитет, няма никакви проблеми газът от Азербайджан, който беше планиран за България, в обем от 1 млрд. куб. метра, да бъде доставен още в началото на 2020г. Аз това не го очаквам, не го наблюдавам като развитие. И ми се струва, че всички възможности за диверсификацията и повишаване на сигурността на енергетиката не се развиват.
За газа от Азербайджан много се говореше по едно време. Имаше фанфари, че е договорен такъв газ. Защо Вие смятате, че няма да има доставки догодина и изобщо някога ще се случат ли?
Типично за управлението на правителството от 2010г. досега е преекспонирането на възможности, които са трудни за осъществяване или са в процес на проучване, на оценка. Така беше с едва ли не откритите вече находища в Черно море, така беше за големия хъб „Балкан” и какво ли не, свързано с енергетиката. В частност с азербайджанския газ, той беше предмет на дискусии с премиера Борисов, и с президента Първанов, и с плеяда политици, които се изредиха да ходят в Азербайджан.
Първоначалният план беше в началото на 2019г. тези доставки да започнат да се реализират, разбира се, тази възможност пропадна, поради това, че се направи всичко възможно да бъде забавено изпълнението на газопровода Стара Загора-Комотини, който още не е започнал физически да се изгражда и едва ли ще бъде изграден за обещаните 6-7 месеца. Но към настоящия момент се очертава физическа възможност за доставка на този газ през Турция, директно в България. Ето тази възможност не виждам да се реализира, въпреки че, много често беше анонсирана. До месец-два ще видим резултатите от всичко това, което дискутираме до този момент.
Споменахте, че „Турски поток” е рисков проект, но българската държава изцяло финансира неговото строителство. За сметка на това, поне половината от интерконектора с Гърция се финансира от ЕЦБ. Защо ние плащаме „Турски поток”? Какви ползи очакваме да имаме от него?
Онова, което се очаква от „Турски поток” е едва ли не поток от пари за България, което е една илюзия, но това скоро ще падне в праха на забвението. Проектът „Турски поток” е много голям степен е copy/paste на „Южен поток-България” и всъщност представлява една колаборация между „Набуко Запад” и „Южен поток”. Защо е рисков този проект? Първо, защото България поема изцяло риска от реализацията на тези инвестиция и нейната възвръщаемост. Второ – защото се натоварва с огромни кредити за реализация на този проект, който е от изключителна полза за Русия и руските геополитически интереси. Трето, което е много опасно и беше споменато за „Южен поток”, е, че към настоящия момент количествата природен газ за този проект не са осигурени. И като че ли, няма сключен договор за ангажиране на капацитет за реализиране в онзи обем, който е необходим за осъществяването на проекта.
България е ангажирана с много големи кредити, БЕХ се натовари изключително много и с „Южен поток”, по линия на който България загуби доста пари и компанията все още съществува. Но така или иначе България си позволява, при нейните ограничени финансови възможности, да прави рискови инвестиции.
Обратното на това е подходът с реализацията на проекта Стара Загора-Комотини. Този проект беше иницииран като класическа междусистемна връзка и като такава ЕС се ангажира да я финансира на 70-80%.
Вместо това българското правителство и БЕХ промениха начина на структуриране на проекта и от класическа междусистема връзка, която беше от изключителна полза за България, го трансформира в търговски газопровод, през който търговците ще трябва да плащат висока такса. Така че, неговата реализация се забави във времето, поради факта, че изискванията към един търговски газопровод са свързани с необходимостта за доказване на жизнеспособност, като икономически проект, което не беше възможно без много сериозната подкрепа от ЕС, която в крайна сметка беше осигурена.
Така или иначе, доставките по този газопровод ще бъдат оскъпявани с дължимата транзитна такса и в известна степен, тези доставки ще бъдат неконкурентноспособни на доставките от други източници. Още повече, че на фона на развиващата се трансгранична връзка с Турция, този газопровод загуби в известна степен, своето стратегическо значение, освен ако не бъде изграден терминалът за втечнен природен газ при Александропулис, чрез който ще бъдат осигурени доставки за съседните страни.
Само при това положение, тази междусистема връзка има своето бъдеще и ще възвърне своето стратегическо значение за България и региона. Така че, в известна степен, нещата се промениха, възможностите се увеличиха, друг е въпросът, че българското правителство системно загърбва тези възможности, в това число с прословутите проблеми с междусистемната връзка Стара Загора-Комотини.
Последното изказване на г-н Борисов, свързано с проекта, когато се поставяше първата тръба за реализация на проекта, беше, че реалната доставка на останалите тръби и физическото изпълнение на проекта ще започнат, когато свършат спасителните археологически дейности, свързани с трасето. Задавам въпроса: 10 години къде отидоха и не се ли свършиха тези спасителни археологически дейности, че едва сега продължава тяхната реализация.
Доказано е, че през годините се създадоха 1 000 000 възможности този проект да бъде забавен, а целта и мотивът е свързан със съществуващия договор за доставка на природен газ от Русия, с валидност до 2022г. По мое лично мнение, до 2022г. реална диверсификация на източниците на доставка за България няма да има. Ще се имитира някаква диверсификация, псевдодиверсификация, по начина, по който бяха анонсирани доставките на втечнен природен газ от Америка, което всъщност беше замяна на американския газ, който се ползва от Гърция с доставки на руски природен газ, под формата на втечнен природен газ. Но се създава впечатление в обществото, че едва ли не диверсификацията в България е започнала. Нищо подобно! В България в момента няма реална диверсификация на доставките на природен газ. Тази диверсификация предстои. Бих казал, че 2020г. диверсификацията на физическите източници на природен газ ще настъпи. Въпрос на воля на правителството е дали диверсификация ще цъфне и ще започне да се развива или ще остане до 2022г. в това замръзнало състояние.
