Книгата „Комунистическите концлагери и политически затвори в България“ излага истории за места на страдания и насилие, но те също така представляват символи на съпротивата. Това подчерта авторът Борислав Скочев по време на представянето на произведението си в Чешкия център в столицата.
Произведението е наречено „справочна“ в заглавието като знак на признателност към организацията „Мемориал“ в Русия, от чийто трудове се е вдъхновил и изучавал, отбеляза Скочев. Книгата анализира различните аспекти на репресията в концлагерите и политическите затвори, като самият автор я описва като мъчителна тема.
Скочев отбеляза, че познанията ни за опитите на съпротивата срещу съветизацията на България са недостатъчни. „Не знаем много за усилията на хората да възвърнат добитъка и инвентара през 1951 г. Почти всяко българско село е преживяло женски митинги и бунтове, с между 200 и 500 жени, събрани на площада, скандиращи против комунизма“, сподели той. Затворите не само потискат това недоволство, но и създават условия за сплотяване на съпротивата, добави Скочев.
Публицистът Едвин Сугарев определи жанра на книгата като „по-дълбок и по-силен от класически справочник“. Тя предава съществена стойност на всички истини, до които авторът е стигнал, и разкрива логиката на комунистическото насилие в лагерите и затворите, уточни Сугарев. „Ясно е, че няма нищо случайно или временно – става дума за самите механизми, с които се изгражда тоталитарната власт“, добави той.
Сугарев коментира, че Борислав Скочев отлично осъзнава моралната отговорност на материала, с който работи. Той разбира, че истината за описаните събития може да достигне до читателя единствено ако е представена с факти, позволяващи на читателя сам да извади изводите, добави публицистът.
Тази книга представя детайлно човешкото страдание и историите на всички участници, заяви писателят Захари Карабашлиев.
Проф. д-р Даниела Колева от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ разказа за своята изненада, когато е споделила с учениците си за подготовката и публикуването на книгата.
„Тези млади хора предполагаха, че такъв труд отдавна е бил създаден, още от началото на демокрацията и прехода. Те не можеха да повярват, че сме стигнали дотук без подобна равносметка. Считаха, че вече всичко е казано за лагерите“, сподели тя.
„Тази книга беше необходима на нашето общество, особено на младежите, които искат да знаят“, добави проф. д-р Колева.
Произведението е реализирано с помощта на екипа на фондация „Софийска платформа“. Създаден е интерактивен сайт, чрез който хората могат да „разговорят“ с оцелелите от лагерите и затворите. Лицата на оцелелите са записани предварително, но желаещите могат да задават въпроси, а с помощта на изкуствения интелект се генерират отговори по ключови думи.
