Хърватите пускат бюлетини в първия тур на президентските избори днес, който може да отслаби управляващите консерватори, в момент, когато страната поема ротационното председателство на Европейския съюз.
Изборите за президент, резултатът от който вероятно ще бъде решен окончателно на балотаж на 5 януари, се превърнаха в състезание между консервативния настоящ президент Колинда Грабар-Китарович и двама основни съперници отдясно и отляво в политическия спектър.
Грабар-Китарович е президент от 2015 г. с подкрепата на ХДС – десноцентристка партия, която управлява Хърватия през по-голямата част от обявяването на независимостта й от 1991 г. насам.
По време на мандата си 51-годишната Грабар – Китарович се колебае между представянето на партията като по-умерена и компромисите с националистическата фракция.
В своята кампания за преизбиране тя се бори да задържи хардлайнерите, привлечени от фолк певецът с десни убеждения, превърнал се в политик – Мирослав Шкоро.
Залагайки на емоционалното въздействие на войната за независимост през 90-те години, Грабар-Китарович проведе последния си митинг в петък във Вуковар – градът, чиято кървава обсада от сръбските сили го превърна в символ на хърватските страдания по време на конфликта.
Тя каза пред множеството, че вярва на онези, които са се борили и загинали във войната, и призова хората: „не съжалявайте за убитите, тъй като Хърватия е тук и сега“.
Целта й е да не допусне крайно десните избиратели да се обърнат към Шкоро, който се обръща към националистите с обещания за разполагане на войски, които да спрат мигрантите на границите и с помилване на осъдени за военни престъпления.
За сега проучванията показват, че Шкоро ще бъде трети в надпреварата.
Междувременно разцеплението вдясно отвори пространство за бившия премиер на левицата Зоран Миланович. Той ще е пряк опонент на Грабар-Китарович според последните проучвания на общественото мнение.
Министър-председател от 2011 до 2016 г., Миланович обещава да превърне Хърватия в нормална страна с независима съдебна система и респект към правата на малцинствата.
Според анализатори евентуалната загуба на Грабар-Китарович би нанесла удар на премиера Андрей Пленкович, умерен в ХДС, преди парламентарните избори следващата година.
От 1 януари Хърватското правителство ще бъде натоварено с домакинството на ротационното председателство на ЕС за шестмесечен мандат, натоварен с щекотливи въпроси като Brexit и членството на страните от Западните Балкани в ЕС.
Критиците на правителството спекулират, че насрочването на изборите преди Коледа в преобладаващо католическа страна е била умишлено планирана да се възползва от диаспората, която се прибира у дома за празниците – и обикновено гласува за ХДС.
От 3,8 милиона души, които имат право да гласуват днес, около 170 000 живеят в чужбина, главно в съседна Босна.
Имиграцията, която се ускори след присъединяването на Хърватия към ЕС през 2013 г., е един от най-належащите проблеми пред страната.
Правителството се бори да спре младите хора да напускат Хърватия, търсейки по-добро заплащане и професионални възможности в по-заможните държави-членки на съюза.
Мнозина, които напускат посочват като причина културата на непотизъм и корупция и лошите публични услуги.