На 8 януари у нас ще се проведе Първа сесия на Стратегическия диалог България-САЩ, с участието на заместник-държавния секретар по политическите въпроси на САЩ Дейвид Хейл и ръководената от него делегация.
По този повод днес премиерът Бойко Борисов се срещна с посланика на САЩ Херо Мустафа. Двамата обсъдиха стратегическото партньорство между България и САЩ, по отношение на което беше приета рамка с конкретни области на сътрудничество по време на визитата на Борисов в Белия дом през ноември миналата година.
„Стратегическият диалог България-САЩ е от изключително значение за развитието на отношенията между двете страни. Целта е чрез надграждане на партньорството да бъдат постигнати конкретни резултати в ключови области от взаимен интерес като сигурност и отбрана, борба с тероризма, енергийна сигурност, правоприлагане, образование, връзки между народите“, подчерта премиерът Борисов.
В хода на разговора между министър-председателя и посланика на САЩ бяха отбелязани установените отлични отношения между България и САЩ в областта на сигурността и отбраната както по двустранна линия, така и в рамките на НАТО.
Дискутирани бяха още въпроси от сферата на върховенството на закона.
Акцент на срещата бе и „важността на сътрудничеството между България и САЩ в сферата на енергетиката, което има потенциал да допринесе за укрепване на енергийната сигурност на страната ни и диверсификация на енергийните източници и маршрути, включително посредством внос на втечнен природен газ”, пише в прессъобщение на правителството.
Любопитно е да се отбележи, че в деня, в който Борисов ще се срещне с американските делегати, ще отиде в Истанбул, където е поканен на среща с президентите на Турция и Русия – Реджеп Ердоган и Владимир Путин.
Тримата ще обсъдят газовите доставки за България през газопровода „Турски поток“ и строежа на българското отклонение „Балкански поток“.
Българският министър-председател е поканен за откриването на „Турски поток“ от президента Ердоган.
До края на миналата седмица все още не беше потвърдено дали Борисов ще присъства на тази среща. От пресцентъра на МС уточниха, че за датата 8 януари е потвърдена само срещата със зам.-държавния секретар на САЩ Дейвид Хейл в България.
Сред темите, които ще обсъдят двамата, ще са и проектите за нови газопроводи и хъба „Балкан”.
Срещата с американския специален пратеник ще е в София рано сутринта следващата сряда. Едва след нея премиерът Борисов ще излети за Истанбул, където от 14 часа започва церемонията по официалното откриване на „Турски поток“.
Освен президентите Путин и Ердоган в Истанбул на церемонията ще бъде и главният изпълнителен директор на „Газпром“ Алексей Милер.
Само седмица по-рано американският президент Доналд Тръмп разписа закона за военния бюджет на САЩ за 2020 г., с който се налагат санкции на компании, замесени в осъществяването на руските проекти за газопроводи „Северен поток 2“ и „Турски поток“.
Това породи опасения, че България също може да бъде засегната, защото „Балкански поток“ реално е втора тръба на турския газопровод, по която ще влизат в България над 19 млрд. куб. м природен газ на година.
Над 12 млрд. куб. м газ обаче ще излизат директно от България към Сърбия.
Останалото количество ще остава в страната както за вътрешно потребление, така и за захранване на планирания от българското правителство газов хъб „Балкан“, от който да се доставя гориво в Централна и Източна Европа.
Иначе България има действащ договор за доставки на руски газ през Украйна за още няколко години. Целта на „Турски поток” беше да се заобиколи украинската страна, но в края на годината „Газпром” и „Нафтогаз” се споразумяха и удължиха договора си за още 10 години.
У нас това повдигна много въпроси, сред които и има ли смисъл от изграждането на „Турски поток”. Много от експертите са категорични, че този проект е много скъп и рисков за България, и с оглед на споразумението между Русия и Украйна за транзит, вече няма смисъл от неговото изграждане.
Интересно е и, че интересът на правителството към този проект, за който се плаща от данъците на българите, е много по-голям, отколкото към интерконтектнорната връзка с Гърция. Именно чрез нея България може да получи реална диверсификация на газовите си доставки. Освен това, проектът се плаща на половина от ЕС. Въпреки това неговото изграждане се бави вече повече от 10 години.
