В началото на 2014 г. Халифа Хафтар напусuа дома си, разположен на няколко мили от централата на ЦРУ във Вирджиния, и се отправи към Либия, за да участва в последната си война. С неговото пристигане либийското въстание се превърна в гражданска война, пише в своя статия във в. „Сабах Мерве Оруч.
Хафтар беше до убития от бунтовници през 2011 г., диктатор на Либия Моамар Кадафи когато Движението на свободните офицери, водено от последния, завзе властта от крал Идрис при преврата през 1969 г. Като панарабист и военен, Хафтар дълго време беше в услуга на Кадафи. Някои дори твърдят, че има пръст и при написването на известната „Зелена книга” на Кадафи, в която той излага своята идеология.
Хафтар е водач на либийските сили по време на войната в Чад. В края на 80-те години става изкупителна жертва за военния провал на Либия там. Последвалото публично оповестено разочарование на Кадафи Хафтар приема като предателство, което никога няма да забрави.
След няколко неуспешни опита за сваляне на либийския лидер, Хафтар заминава за САЩ и през 90-те години се установява във Фолс Чърч (Falls Church), Вирджиния.
Новите съюзници на Хафтар
Въпреки че през целия си живот Хафтар е бил враг на Кадафи, семейството на либийския диктатор е подкрепило кандидатурата му за лидер на страната след неговото завръщане в нея, става ясно от интервю на британския всекидневник „The Times” през 2017 г. с Ахмед Кадаф Ал Дам, братовчед на Кадафи.
След като новият военачалник в Близкия Изток и Северна Африка стъпи на либийска територия след почти двадесетгодишно отсъствие, не само старите гвардейци на Либия, но и външни играчи се включиха в гражданската война в Либия. Обединените арабски емирства, например, са били силно ангажирани в нея, вероятно много преди пристигането на Хафтар.
Мохамед Далан, най-задкулисната фигура в Близкия Изток и съветник по сигурността на фактическия владетеля на ОАЕ – престолонаследника Мохамед бин Зайед Ал Нахаян, заговори за сваляне на международно признатото Правителство на националното съгласие в Триполи и, според доклади, подклажда гражданската война там.
Публикуваните през 2015 г. „Сиси лийкс” (Sissi Leaks)“ разкриха участието на Далан в Либия. Като представител на ОАЕ той поодкрепя контрареволюцията в Либия, която се води от Ал Дам, докато Хафтар не се появи на сцената. Според информацията, лидерите на египетския преврат уредили среща между Далан и Ал-Дам, за да се споразумеят за контрреволюцията в Либия.
Ролята на ОАЕ в Либия
Доклад на Комитета по санкциите на ООН обвини през 2017 г. ОАЕ в „манипулиране на либийската стабилност“. В доклада се посочва, че държавата от Персийския залив многократно е нарушавала международното оръжейно ембарго и тайно е доставяла, наред с другите оръжия, атакуващи хеликоптери и други военни самолети, както и бронирани превозни средства за генерал Хафтар и неговата Либийска национална армия, която отказва да признае подкрепеното от ООН правителство в Триполи.
През 2017 г. Далан беше разследван от Международния наказателен съд (МНС) за участие във военни престъпления и престъпления срещу човечеството, включително убийства и преследвания на цивилни. Източник на Wikileaks разкри, че Далан и Сейф ал Ислям Кадафи са се срещали в Испания преди Арабската пролет.
По-късно през 2018 г. медиите публикуваха съобщения, че ОАЕ използва 30 милиарда долара от замразените активи на Либия чрез Далан, за да финансира Хафтар в борбата му срещу Правителството на националното съгласие.
Ясно е, че ОАЕ са използвали Далан за собствени цели, но той не беше просто инструмент за осъществяването на външната политика на ОАЕ, а я защитаваше.
Както е известно, Далан е имал близки отношения с Абдел-Фатах ал-Сиси от Египет. Гореспоменатите „Сиси уийкс“ разкриха, че ОАЕ подкрепя финансово въстанието на опозицията чрез банкова сметка, контролирана от няколко генерала от египетската армия. Далан не участва само в контрареволюции в Либия и Египет. Името му се появи и във връзка с опита за преврат в Турция през юли 2016 г. Турските съдебни органи наскоро издадоха заповед за ареста му.
За всички онези, които са запознати с кризите в Близкия Изток, Далан означава ОАЕ.
Враждебността на Абу Даби
През последните няколко години ОАЕ финансира групи за борба с президента Реджеп Тайип Ердоган, включително и незаконната Кюрдска работническа партия (PKK), Турският външен министър Мевлют Чавушоглу заяви след опита за преврат преди няколко години: „Знаем, че една страна финансира опита за преврат в Турция с 3 милиарда долара“.
Отношенията между ОАЕ и Турция никога не са били много близки, но ОАЕ явно увеличи усилията си за борба с Турция. Когато погледнете конфликтите и кризите в Близкия Изток и Северна Африка, става ясно, че двете страни стоят на противоположни позиции. Пропастта между Турция и ОАЕ започна да се разширява след свалянето президента на Египет Мохамед Морси и продължи със Сирия. В Либия ОАЕ установи ос Египет-ОАЕ срещу турско – катарската ос, като подкрепи Хафтар и започна гражданска война след свалянето на Кадафи. От Сомалия до пристанището на Червено море Суакин е почти невъзможно да не се забележат усилията на ОАЕ да блокират влиянието на Анкара.
След поканата на подкрепеното от САЩ Правителство на националното съгласие в края на 2019 г., турският парламент гласува да разположи свои военни сили в Либия, за да подкрепи Триполи срещу кампанията на Хафтар. Това разгневи Хафтар и водените от ОАЕ негови поддръжници,. В отговор Хафтар заяви, че е „обявил джихад” на турската армия. Той обвини Турция, че се стреми „да си възвърне контрола над Либия“, което съвпада с реториката на ОАЕ. Емиратите твърдят, че Турция има експанзионистични „неоосмански“ амбиции в региона. Тъй като Османската империя не се възстановява, тези твърдения са просто несериозни.
Тъй като Либия вече е гореща тема в световен мащаб, Абу Даби започна да разпространява сред арабския свят „неоосманска“ пропаганда, придружена от неверни твърдения. Не всички арабски държави като Египет и Саудитска Арабия бързат да се включат в хора на ОАЕ. Съюзници като Катар и Алжир зачитат връзките си с Анкара.
Новият президент на Алжир Абделмаджид Тебун се срещна преди няколко дни с министър-председателя на Либия Файес ал Сарадж и подчерта, че Триполи е „червена линия, която никой не бива да пресича”.
Миналата седмица турският президент Ердоган и руският президент Владимир Путин обявиха прекратяване на огъня в Либия. Дистанцирайки се от руската частна армия „Вагнер“Т, която се бие в Либия за Хафтар, Путин се споразумя с Ердоган да се намери начин за прекратяване на кръвопролитията в Либия, точно както направиха със Сирия. Съобщава се, че наемниците от „Вагнер“ са започнали да се изтеглят от фронтовата линия в Триполи след сделката.
Хафтар бързо отхвърли призива на двамата президенти за прекратяване на огъня, но след телефонен разговор на Путин с Мохамед Бин Зайед ал Нахаян промени позицията си да дойде на масата на преговорите. Замина за Москва да договори примирие, без обаче да подпише споразумението.
Не знаем, какво са си говорили Путин и Мохамед Бин Зайед ал Нахаян, нито какво го е накарало да промени мнението си. Знаем, че и Турция, и Русия имат достатъчно лостове за влияние в Либия. Но трябва да знаем и какви са лостовете за влияние на ОАЕ там.
По-важното е, че днес е ясно, кой иска мир и кой не.
