България малко подобрява резултатите си според индекса за възприятие на корупцията. Изследването е глобално и се провежда от „Прозрачност без граници”. От 77-мо място през 2018г., България се изкачва до 74-то от 180 държави.
Все пак резултатът на страната ни остава незадоволително нисък, отбелязаха на пресконференция от „Прозрачност без граници”.
Според изпълнителния директор на асоциацията у нас Калин Славов, тенденцията от 2012г. насам е България да е на последно място в ЕС по възприятие на корупцията. Важно е да се отбележи, че анализът се прави въз основа на оценките на представители на бизнеса, външни експерти, представители на авторитетни изследователски институти.
По скалата от 0 до 100, в която 0 е най-високото, а 100 – най-ниското, България има 43 пункта. На върха на класацията с 87 пункта застават Нова Зеландия и Дания, а на дъното са Сомалия (9) и Южен Судан (12).
Според Славов, резултатът под 50 пункта говори за „дълбоки проблеми с корупцията”.
„В последните 7 г. ние устойчиво се задържаме на това ниво. Липсва съществен напредък в борбата с корупцията“, коментира Калин Славов и обобщи: „Пациентът е в полубудна кома“.
Като основни насоки за ограничаване на корупцията се посочват намаляването на „големите пари“ в политиката и насърчаването на гражданското участие при взимането на решенията, прозрачен изборен процес.
В интервю СПЕЦИАЛНО ЗА ДЕБАТИ.БГ програмният директор на „Прозрачност без граници“ Ваня Кашукеева-Нушева, каза, че машинното гласуване е един от инструментите за осигуряване на честни избори.
„Машинното гласуване е един от инструментите за ограничаване на манипулациите в изборния процес. Това, което обаче искам да подчертая, че, за да имаме съществено подобряване на демократичните стандарти в изборния процес, е необходимо да не гледаме на парче на промените в изборното законодателство, а ги да разгледаме в тяхната цялост. Къде е необходимо да насочим вниманието си? Дали ще е машинно гласуване, или преброяване в преброителни центрове, дали ще се използват скенери за сканиране на хартиените бюлетини – това са технологични решения, които трябва да бъдат поставени в рамките на една дискусия. Но наред с този въпрос, ние имаме много други нерешени проблеми. Искам да отбележа, че това е формирането на избирателните списъци. Все още нямаме избирателен регистър, който да е създаден само и единствено за целите на изборния процес. На второ място е начинът, по който се създават избирателните комисии, особено секционните, начинът, по който се обучават СИК. Всъщност, има големи проблеми на това ниво, които в последствие предопределят незадоволителното качество на организиране на изборния процес“.
България обаче изпреварва Унгария, която през последната година претъпя сериозни критики по отношение на борбата с корупцията и правовия ред.
„И тази година няма изненада. Промяната в позицията е възможна, единствено ако бъдат направени структурни реформи в институциите, които водят до промяна в обществените отношения“, коментира политологът Огнян Минчев, председател на Управителния съвет на „Прозрачност без граници“.
„В сравнение между България и другите европейски страни се вижда не само липсата на развитие, но е налице тенденция на сериозно изоставане. Разликата е особено видима на фона на положителния тренд в държавите от Централна и Източна Европа”, коментира Калин Славов.
Най-голям напредък регистрират Италия и Гърция – и в двете държави има конкретни подобрения, включително приемане на антикорупционни закони в Италия и създаването на антикорупционни агенции и в двете държави.
В другите държави от Източна Европа, с които България най-често е сравнявана – Унгария, Полша, Румъния и Чехия, се наблюдават сериозни проблеми със справянето с корупцията.
Сред държавите с най-голям напредък са и Естония, която от 2012 г. досега покачва индекса си с 10 пункта, до 74 и Чехия, която се покачва до 54 пункта.
