доц. Антоний Гълъбов, европейският
на снимката: политологът доц. Антоний Гълъбов

Този въпрос все по-рядко присъства в дебатите по водната криза. Изглежда, че причината е в това, че всеки се ориентира към някакъв отговор, който съответства на собствената му представа за случилото се. Отговорите са много и се различават съществено. Всеки от тях води до нова формулировка на същия въпрос, но не и до споделено разбиране за случилото се, както и за онова което предстои.

Правният отговор на този въпрос изглежда очевиден – специализираният съд, на втора инстанция потвърди мярката за неотклонение „задържане под стража” за бившия министър на околната среда и водите Нено Димов. Мярката бе поискана от Специализираната прокуратура и съдът прецени, че Димов би могъл да окаже въздействие върху други свидетели. Друг въпрос е защо именно Специализираната прокуратура и съд бяха ангажирани в това разследване? Защо не Върховна административна прокуратура? Инспекторатът на министерството би трябвало да сезира компетентните органи, ако става въпрос за нарушение на административните процедури. Но, Специализираната прокуратура настоява на формулировката за „умишлена безстопанственост”, а умисъл се доказва трудно. Може да се окаже, че след окончателното произнасяне на българския съд, това ще бъде поредният казус, който ще продължи пътя си към Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Поне адвокатурата изглежда решена на подобно действие.

От управленска гледна точка, отговорът също изглежда очевиден – при наличие на информация за намаляването на обема на язовир „Студена” още в началото на септември, не са били предприети мерки за ограничаване на ползването на водата и въвеждане на режим, поне за индустриалните потребители. Но, министърът на околната среда и водите не може да разпореди подобни действия на директора на ВиК, чийто принципал е Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Защо тогава управленска грешка, която е резултат от липса на ефективна координация между институциите би трябвало да бъде санкционирана чрез налагане на най-тежката мярка за неотклонение спрямо министър Димов? Управленският проблем е очевиден по отношение на цялостното управление на водата като дефицитен ресурс, но това не е довело до промяна в начина, по който институциите планират и координират действията си.

В пространството на политическото противопоставяне, отговорът на въпроса защо Нено Димов е в затвора също изглежда ясен – той носи политическа отговорност за управлението на водите. Но, когато един действащ министър подава оставка от следствения арест, не е ясно дали става дума за поемане на политическа отговорност или за оставка, породена от факта на самите повдигнати обвинения. В контекста на заявения и внесен вот на недоверие към цялото правителство, опозицията предпочита да модифицира въпроса до: защо само Нено Димов е в затвора? Това е опит да бъде запазен залога на този вот на недоверие и имено затова опозицията предпочита да разшири кръга на отговорността, за да неутрализира факта, че политическата отговорност бе поета от Областния управител и от министъра още преди БСП да внесе искането си за оставка на правителството. Така към водната криза в Перник се добавиха темите за отпадъците и чистотата на атмосферния въздух. Същността на спора изглежда се насочи към цялостната политика в областта на околната среда. Но, търсенето на политическа отговорност от управляващите все още не означава наличие на управенска алтернатива. Опозицията приема, че министърът не се е справил със задълженията си, но не предлага различен модел на разпределение и споделяне на отговорностите в политиките за опазване на природата, околната среда и екологията.

Също толкова политически е отговорът, че Димов не е работил добре с организациите от неправителствения сектор, защото е консервативно настроен политик, климатоскептик и е отстоявал различна гледна точка в диалога си с екологичните организации и инициативи. Това е политически дебат, който не би трябвало да води към следствения арест, но създава допълнителна реалистичност на политическия отговор. През изминалите седмици почти никой, с изключение на Нона Караджова, бивш министър на околната среда и водите, не припомни успехите на Димов именно по отношение на осигуряването на допълнително европейско финансиране по теми и проекти, които не са били включени в оперативната програма „Околна среда”. Различните нюнаси и групи в средата на „зелените” реагираха вяло, както на обвиненията срещу Димов, така и на дебата за избор на негов заместник. Това също е политическо поведение, но няма нищо общо, нито с алармизма на Зеленото движение в стил Грета Тунберг, нито на „зелената философия” на консерватизма.

Има и друг тип отговор, който съчетава както управленски, така и политически аспекти. Политическият опит и принципи на премиера Борисов вече са ни добре познати. Той винаги реагира остро на поведението на министър, който не е успял да управлява ефективно криза, която сам е предизвикал или която се е разразила в неговия ресор. Всъщност, Димов не промени стила на публичното си присъствие с разрастването на кризата в Перник. За разлика от заместник-министъра на регионалното развитие Нанков, (който подаде оставка след предишната подобна криза) и министъра на икономиката Караниколов, Димов нито веднъж не отиде в Перник, не се срещна с гражданите и по никакъв начин не създаде представата, че е готов да се включи в активното управление на кризата. Последното му интервю като министър пред БНТ допълни това впечатление. Той настояваше, както и в заседанията на съда, че е изпълнявал съвестно задълженията си. Но това не изглежда нито достатъчно, нито приемливо на фона на мащабните опити за радикализиране на ситуацията и то не само от страна на опозицията. Този отговор звучи реалистично и съотвества на досегашния опит на правителството, но на свой ред поставя въпроса за координацията на действията между ГЕРБ и Обединените патриоти.

Първата реакция на лидера на ВМРО Красимир Каракачанов, по чието предложение Димов бе избран за министър, се сведе до фразата, че става въпрос за „показно убийство”. Напрежението в управляващата коалиция бе преодоляно, а предстоящият вот на недоверие ще сплоти още повече управляващите, но въпросът остана открит – възможно ли е ефективно взаимодействие в коалицията при управлението на бързо разрастваща се криза? Доколко партийните лидери са готови да делегират изцяло отговорността за изпълнителната власт на министър-председателя или ще продължат да настояват за спазването на коалиционното си споразумение, дори и когато става въпрос за необходимостта от незабавни действия?

Всеки отговор на въпроса: „Защо Нено Димов е в затвора?” поставя различно начало на разговора за управлението на сложни процеси, отнасящи се до дефицитни ресурси. Опозицията все по-открито се опитва да тласне този разговор към всяването на страх от застрашаващи здравето и живота на хората последици от управлението на околната среда и водите. Ред е на управляващите да предложат стратегическа перспектива за управлението на този сноп от публични политики, който изглежда все по-разнороден и все по-труден за централизирано управление. Ако този отговор бъде формулиран през следващите месеци като цялостна концептуална рамка, той би могъл да намали остротата и сблъсъка на интерпретации, предизвикани от един конкретен казус.

Именно този разговор ни липсва и то в началото на процес на дълбоки промени в европейската и световна политика по отношение на опазването на природата, околната среда и екологията, които изглеждат все по-различни п своя характер предизвикателства пред ефективното управление.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!