Днес в Дома на Европа се проведе конференция, организирана от Българския енергиен и минен форум. Енергийните експерти препоръчаха повече инвестиции в енергийната ефективност, а не толкова за нови мощности.
През 2015г. в България е имало само един-единствен блок, който е с почти нулево потребление на енергия – блок 8 на Техническия университет. Това съобщи Драгомир Цанев от Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект.
По думите му националната програма за енергийна ефективност е най-амбициозната инициатива, осъществявана в страната ни по темата за енергийната ефективност. По думите му обаче един от основните проблеми в тази програма е заложеният енергиен клас – С. Експертът смята, че в рамките на жизнения цикъл на сградата и приложените мерки, икономически най-ефективният вариант е да се избира клас А.
„23 сгради са в клас А, но не покриват изискванията 55% от енергията в тях да е от възобновяеми енергийни източници”, каза още Цанев.
Експертът изтъкна, че голяма част от сградния фонд у нас не подлежи на обновяване и развитие.
От конференцията стана ясно, че включително проблемите с мръсния въздух могат да бъдат решени, ако се залагаше повече на обновяване на сградния фонд.
Друг лектор на конференцията – Станислав Андреев от Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект – каза, че още няма дефиниция, която да определя кои хора са енергийно бедни.
„Данните на Евростат показват, че 34% от хората у нас не могат да поддържат топлинен комфорт в домовете си. По този показател България е на първо място в Европейския съюз. Според данни по Програмата за отопление целева помощ получават 255 000 домакинства. По Механизма за защита на уязвимите потребители са обхванати 1,1 млн. българи”, каза още Андреев.
На форума бяха представени и другите проблеми пред българската енергийна система, като преминаването от въглищна енергия към нови енергийни източници. В своя доклад, Антон Иванов от Българския енергиен и минен форум каза, че преходът на България от въглища ще струва 20-25 млрд. евро.
Той представи данни, от които стана ясно, че големите европейски икономики имат ниски цени на тока, докато малките, сред които и нашата страна, поддържат високи цени.
Иванов е категоричен, че до 2035г. България ще трябва плавно да намали производството на енергия от въглища.
„Намаляването на производството на енергийните мощности ще отвори дупка в енергийния ни баланс в периода 2025-2030г.”, каза Иванов.
В интервю СПЕЦИАЛНО ЗА ДЕБАТИ.БГ Антон Иванов добави, че България рискува, със забавянето на прехода от въглищните централи към алтернативните източници на енергия, да плати много скъпо.
„Ние все още имаме нужда от въглища, тъй като не сме разработили сценарии и варианти на преминаване към други алтернативи и източници. В крайна сметка ще се стигне до това, както навсякъде в Европа, и в България към 2050г.. Поне българското правителство е заявило такова намерение – енергията, произвеждана в страната ни, да е нисковъглеродна. Пътят за постигане и скоростта е нещо, което у нас все още се дебатира, но другите страни в ЕС не стоят на едно място. Те доста повече са се ориентирали в тази посока, те вече черпят финансови ресурси, които са налични все още. България рискува със забавянето си да се окаже в положение, че не е предприела навреме мерки и след това ще струва скъпо на нас, данъкоплатците един преход, който ще ни се наложи“.
На дискусията в Дома на Европа присъства и председателят на КЕВР Иван Иванов. По думите му разговорите между американските централи „ТЕЦ Марица Изток 1” и „ТЕЦ Марица Изток 3” не са довели до резултат, а именно – до намаляване на цената за изкупуване на електроенергията.
Той уточни, че предоговарянето на тези споразумения е едно от условията за пълна либерализация на енергийния пазар у нас.
„Най-късно до 2025г. трябва да отпаднат регулираните цени на тока. В момента 38% от потребителите са на регулирания пазар, а 62% – на свободния”, каза още Иванов.
По думите му износът на електроенергия от България намалява, от една страна, защото съседните ни държави изграждат нови мощности, а друга – „заради скъпите емисии, цената на електроенергията от въглищните ни централи се вдигна и наши клиенти се оказаха”.