Словосъчетанието „руско-турска война” извиква в съзнанието имената на Суворов и Скобелев, картините на Айвазовски и Верешчагин, монумента на прохода Шипка и паметника на император Александър II в София.
Във всеки момент, обаче, то може да придобие ново значение. В Сирия, в района Идлиб, руските сили, подкрепящи режима на Башар Асад, може да се сблъскат с турските войски, които защитават последния анклав под контрола на опозицията срещу Асад.
Защо Ердоган не е съгласен с Путин?
Тактическият съюз на Владимир Путин и Реджеп Тайип Евроган преживява, меко казано, не най-добрите си времена. В началото те се скараха заради Либия, където Москва поддържа фелдмаршал Халифа Хафтар, а Анкара – признатото от ООН правителство на Файез Сарадж. Сега разногласията по повод бъдещето на Сирия поставиха двата режима на ръба на войната.
Кремъл иска да помогне на Асад да постави под окончателен контрол цялата сирийска територия. Руското ръководство мечтае да обяви окончателна победа над терористите и да се постарае колкото е възможно по-скоро да забрави за тази война. Тя става все по-малко популярна сред руснаците, които през последните една-две години охладняха видимо към задграничните военни авантюри на Кремъл.
Там не без основание се надяват, че след окончателното „умиротворяване” на Сирия с помощта на касетъчни бомби на военновъздушните сили на Русия и химическото оръжие на Асад Европейският съюз ще се примири със случващото се и след известно време ще започне да финансира възстановяването на страната. Това ще подпомогне укрепването и постепенната международна легитимация на режима в Дамаск.
Подобен сценарий, обаче, изобщо не устройва Ердоган. Той иска да запази влиянието си върху ситуацията в Сирия и военното присъствие в северните райони на страната. В допълнение към това, значителна част от неговия електорат симпатизира на сирийските сунити, които пострадаха най-много от режима на Асад. Повече от 3 милиона сирийски бежанци вече се намират в лагери в Турция, а след заплахата за прочистване на Идлиб, още почти един милион се отправиха към турската граница. Някои наблюдатели оценяват това за най-големия поток бежанци в цялата деветгодишна история на сирийската гражданска война. Путин упорито игнорира този фактор, което доказва, че в Кремъл липсва дълбоко разбиране на интересите и проблемите на най-важния съсед на Русия.
Меркел и Макрон са разтревожени от действията на Русия и Турция
Ангела Меркел и Еманюел Макрон предложиха да се срещнат спешно с Ердоган и Путин, за да се опитат да предотвратят военен сблъсък между Русия и Турция и поредна хуманитарна катастрофа. И на Путин, и на Ердоган, разбира се им е приятно, че буквално ги молят за среща канцлерът на ФРГ и президентът на Франция. Вероятно те ще се съгласят и даже биха могли да се договорят за някакво прекратяване на конфронтацията. Кремъл не мечтае да влезе във въоръжен сблъсък с четвъртата по численост армия в света, като е готов да подкрепи с доставка на оръжие основния натовски съюзник на САЩ.
Ердоган, на свой ред, едва ли иска да предприеме настъпление срещу сирийската армия без гарантирана подкрепа по въздух – небето над Сирия се контролира от руските ВВС.
Турският президент, обаче, може вече да се радва – в потенциалния му конфликт с Москва той вероятно ще получи подкрепа от Вашингтон. Ердоган вече помоли Америка да достави на Турция ракетни комплекси „Пейтриът“. Въпреки миналогодишната покупка на руски ракетни комплекси С-400, предизвикали гнева на американците, има голям шанс желанието на турския президент да бъде удовлетворено. Той показа на целия свят, че Турция е толкова важен член на Северноатлантическия алианс, че може да накара американците да се съобразяват с нея.
Путин ще трябва да се примири?
За Путин тази история е неприятна. Той култивира отношенията си с Ердоган с надеждата да отдалечи Турция от НАТО, който ненавижда, и да отслаби южния му фланг. Сега на всички вече е ясно, че турският лидер използва отношенията си с Кремъл, за да изпита нервите на американците и да утвърди себе си като независещ от никого лидер, без когото световните дела не могат да се решат.
Ердоган буквално принуждава Путин и неговите съюзници – иранците, фактически да признаят интересите и ролята на Турция в Сирия и да се съгласят Анкара да има там своята зона на отговорност и канали за влияние.
Подобно нещо изобщо не влизаше в плановете на Кремъл, Техеран и тяхната клиентела в Дамаск. Москва не може да вярва на турците, но и не може да се избави от тях. Сега Путин е обречен да защитава Асад от възможна военна операция с Турция, като рискува сблъсък с една от водещите държави в НАТО.
Той знае, че любимият лозунг на руските патриоти „на маса“ – „Можем да повторим!“ – напълно се припокрива със сегашната позиция на Турция. Веднъж през 2015 г. тя свали руски военен самолет, с което доказа, че Ердоган обича и може да използва сила не по-зле от Путин. Освен това, благодарение на членството си в НАТО, позицията му е по-силна от тази на Путин. Остава руският президент дълго време да се примирява с този неприятен факт.
Заб: Текстът е от „Дойче веле“, заглавието е на „Дебати.бг“.
[tcm id=“1″]
