Димитър Куюмджиев е енергиен експерт, член неправителствената организация „Български енергиен и минен форум“
Г-н Куюмджиев, какви трябва да бъдат енергийните мощности на бъдещето?
Във всички случаи трябва да има микс. Трябва да съхраним както използването на въглищата като национална сигурност, така и използването на ядрена енергия, в което имаме вече натрупан от 70-те години много опит и капацитет, но трябва да се прецени доколко да се развива ядрената мощност. Дори в интегрирания национален план изрично е казано, че наличието на настоящите два хилядника при относително малка електроенергийна система, каквото е българската, създава известни проблеми за балансиране на товарите в дневен разрез. Това е така, защото атомната енергия е почти беземисионна, но тя е много базова енергия, не позволява динамика в изменението на мощността в дневен разрез, за разлика от хидроцентралите, които могат да се „разхождат“ от 30 до 100% за секунди. ТЕЦ-овете са по-пъргави и точно затова трябва да ги запазим, но трябва да ги модернизираме. Този конвенционален начин на изгаряне на въглищата във всички случаи ще ги направи след 30-а година неконкурентноспособни, както спомена г-н Хиновски. Такива такси ще плащат за въглероден двуокис, заради които ще стане непродаваема енергията.
В България е направено проучване за складиране на въглеродния двуокис под земята благодарение на една програма, финансирана от ЕС. Резултатът е, че там, където са българските топлоцентрали – в Южна България – няма условия за подземно складиране. Подходящи условия има в Северна България. Вариантите, които бяха разработени специално за ТЕЦ „Марица – Изток 2“, предвиждаха въглеродният двуокис да се компенсира и чрез тръбопровод през Стара планина, която е в „Натура 2000“, да мине в района на Павликени, където вече може да се складира. Но изпълнението на този проект, става дума за 2015 година, ще оскъпи при всички други еднакви условия, 5 пъти цената на електроенергията. Само от това. Но има направен анализ при какви цени на квотите на въглеродния двуокис този проект ще стане рентабилен. Има статии по този въпрос, може да се намерят в списание „Енергетика“, там е публикуван този анализ.
Не е ли време да се наблегне повече на възобновяемата енергия? Виждаме, че в целия свят натам вървят нещата, такава е тенденцията. Тук, сякаш и във Вашето експозе, на експертите, сега стана ясно, че като че ли правителството не отчита това особено.
Не е така. Направихме всичко възможно да се покажем прилежни пред ЕС, когато допуснахме, през 2012-13 година, да изпълним плана си за дял на ВЕИ до 2020 година. Но този бум, който бе направен в изграждането на ВЕИ, утежни икономически енергията, тъй като на първите фотоволтаици цената беше над 800 лева на мегават. Космическа цена. Сега нещата вече не стоят толкова апокалиптично и лично аз считам, че всяко домакинство, което има достатъчни финансови ресурси, вместо да ги държи в банка на символичен процент от 0,1 десета годишно, може да инвестира за покривна такава инсталация, с която, ако не може да продава, може да обезпечава себе си с енергия. Това е пътят – децентрализиране чрез индивидуално използване на възобновяема енергия, а не да се строят огромни мощности.
Казахте, че вече нещата не стоят толкова апокалиптично. Каква е сега цената на мегават от възобновяеми източници и в сравнение с въглищните централи можем ли да кажем, че вече е по-евтина или близка?
Не мога да посоча сега конкретни цифри, но тези цени се изравняват.
Защо се напъваме да правим политика в енергетиката при положение, че има много проблеми в този сектор, а цените и на електроенергията, и на природния газ ако щете, са по-евтини на международните борси, отколкото това, което ние правим сега. Защо е необходимо?
Не можем да разчитаме само на внос. Например една Италия разчита основно на внос, но при нас нещата не стоят така. Ние държим да сме независими в колкото се може по-голяма степен. Затова разчитаме на нашите въглищни запаси и на развитата вече ядрена технология у нас. Разчитаме и на вече очевидно близката като реализация диверсификация на доставките на природен газ. Това, че поевтиня газта почти наполовина, е наистина голям успех и изгода за България. Така че ние не трябва да игнорираме тези възможности да развиваме собствена енергийна система и да следваме потребностите на пазара.
Имаме ли нужда от изграждане на допълнителни мощности, или това, което имаме сега, задоволява българския пазар?
В момента напълно сме задоволени. В Закона за енергетиката е посочено, чл. 4, ал. 2, че министърът на енергетиката трябва всяка година да предоставя пред обществото списък с нужни мощности по вид и капацитет. Това не се е правело досега, защото се е разчитало на построеното до момента. Очевидно в следващия 10-20 годишен период това ще трябва да се изпълнява като задължение.
