Комисията по бюджет и финанси подкрепи актуализацията на държавния бюджет, предложена от Министерския съвет. Заложено е прагът на държавния дълг да се увеличи 5 пъти до 10 млрд. лева. Предвидено е ръстът на БВП да спадне с 2,9%.
Предстои актуализацията да бъде разгледана от пленарна зала след 14.00 ч.
Актуализацията на бюджета се налага заради необходимостта от спешни мерки за справя с финансовите последствие от кризата с коронавируса.
По изключение заседанието на комисията се проведе в пленарната зала на парламента. Причината е да има по-голямо разстояние между депутатите, след като стана ясно, че трима техни колеги са дали положителни проби за коронавирус.
Актуализацията на бюджета бе представена от министъра на финансите Владислав Горанов.
Депутатът от БСП проф. Румен Гечев направи 30-минутно изказване, в което разкритикува намерението на правителството да тегли заем от 10 млрд. Гечев попита защо не се „пипа фискалният резерв от 5 млрд. лева, а се предлага дълг от 10 млрд.“.
„Вие не пипате фискалния резерв от 5 млрд. лв., никаква част от него, а предлагате да отидем само на държавен дълг до 10 млрд. лв. 2020 г. По каква причина? Вие не дойдохте в парламента да ни кажете къде е този фискален резерв. Би следвало 90 % от него да е по сметка в БНБ, 10 % в търговски банки. Плюс-минус малко. В какви инструменти, колега Горанов, е? С каква доходност е? Вие ни предлагате да имаме отрицателен доходност по фискалния резерв, а да плащаме лихви. Колкото и да казвате, че те са малки, на 10 млрд. са съществени лихви. Каква е причината да не се пипа фискалният резерв? Тук имаме основание да считаме, че този резерв може да бъде използван в края на годината“, изтъкна още проф. Гечев.
Според него резервът от 5 млрд. лв. се пази, за да се дава на кметове и общини на ГЕРБ, тъй като наближават избори.
„Вие казахте, че за тези 10 млрд. за всяко харчене на парите, ще идвате в парламента. Това е новост, ние го чуваме днес за първи път“, коментира още проф. Гечев.
Според депутата от БСП не е ясно и какъв точно ще бъде дългът – външен или вътрешен.
„Всичко, което е разумно и може да бъде в полза на българските семейства и на българския бизнес, което отговаря на европейските практики, ще направим всичко възможно да ви подкрепим. Там, където имаме въпроси и съмнения, вие сте длъжни да ни отговорите“, допълни той.
Министър Владислав Горанов отговори:
„Смятам за по-удачна стратегията преди да се наложи зануляване на фискалния резерв да поддържаме достатъчно фискални буфери, за да може във всяка непредвидена ситуация, държавата да продължи да функционира“, допълни още министърът на финансите.
След това депутатът от ДПС Йордан Цонев заяви, че неговата парламентарна група ще подкрепи предложението на управляващите.
„Ние ще подкрепим така внесеното изменение на Закона за държавния бюджет. Имаме много аргументи. Ще се опитам да кажа по-голямата част от тях. Първо, в условия на тази криза, ние отказваме да бъдем несъпричастни с останалите институции на страната. Искаме институциите да изглеждат максимално единни в подкрепата си за хората и бизнеса в тази ситуация и ще дадем своя принос. Това относно политическата част на нашите мотиви“, заяви Цонев.
Той коментира и съдържателната част на мотивите. „Смятам, че тук да се говори за 10 млрд. е непрофесионално. Не става въпрос за никакви 10 млрд.“, уточни Цонев.
Председателят на комисията по бюджет и финанси Менда Стоянова от своя страна каза:
„Видях изключително консервативен подход от страна на министерството, на правителството за оценяване на спада на приходите и ръста на разходите. За мен това е правилният подход. Ние сме съвсем отскоро в извънредно положение. Няма как да си позволим да не оценяваме консервативно спада“, каза още Стоянова.
Според нея това е добър сигнал към хората. По думите й, ако този подход се окаже, че е прекалено консервативен, депутатите са тук и ще го променят.
„Второто, което видях в този закон, е възможността за един сериозен ликвиден буфер, който ние тук отговорните народни представители трябва и ще подкрепим правителството. Трябва да го има този ликвиден буфер, трябва да има възможност правителството да има гъвкавост, с която да може да реагира, ако е необходимо за часове. Да има гъвкавост да избира момента, в който да реагира, така че той да бъде най-благоприятен“, заяви още Менда Стоянова.
Според нея по никакъв начин не може да се приеме другият подход.
„А именно да съберем трохичките по джобовете си, да ги изхарчим днес и когато след това се наложи и имаме нужда от пари, ние да тръгнем да ги търсим неизвестно на каква цена и неизвестно дали тези пари ще ги има“, каза Стоянова.
Законопроектът предвижда увеличаване на лимита за поемане на нов държавен дълг от 2, 2 млрд. лв. на 10 млрд. лв. Измененията предвиждат Министерският съвет може да издава държавни гаранции по нови заемни споразумения на Българската банка за развитие по Закона за Българската банка за развитие в размер до 700 млн. лв.
Със Закона за държавния бюджет се предлагат и изменения в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Там трябва да бъде отразена мярката 60/40, с която се цели запазване на работните места в страната.
За обезпечаване на необходимия ресурс по бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) за фонд „Безработица“ се предлага увеличаване на трансфера от държавния бюджет за бюджета на ДОО в размер на 1,43 млрд. лв., в т.ч. 1 млрд. лв. за допълнителни разходи и 430 млн. лв. за компенсиране на очаквано неизпълнение на приходите по бюджета на ДОО.
