Антония Първанова завършва висше образование „Медицина“ във Варна, следващи курсове по „Здравен мениджмънт“ във Варна, „Обществено здраве“ в Маастрихт, Нидерландия и „Здравна политика“ в Англия. Работи като педиатър, експерт и изследовател в областта на управлението на здравеопазването. През 2001 и 2005 г. е избрана за народен представител от НДСВ. Заместник-председател е на Комисията по здравеопазване. Инициатор на идеята за създаване на фонд „Ин витро“. Избрана е за член на Европейския парламент през 2009 г. Като евродепутат е избрана за заместник-председател на Алианса на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ), където е координатор в Комисията за правата на жените и равенството между половете.
Д-р Първанова, как ви изглежда тази епидемия? Смущават ли ви цифрите на болните и починалите и има ли тя аналог в България?
Определено притеснителни са числата за броя на заразените и починалите в световен мащаб. Но както в това има притеснение и лоша новина и за всички представлява период на голяма изпитание, то има и добра новина и тя е, че при 96% от хората заболяването минава много леко и сега средната смъртност в световен мащаб е 4,42%. На мен ми прави впечатление, че имаше такива големи епидемии, които през годините СЗО се опитваше да определи като предстоящи пандемии, за да накара страните да се запасят с антивирусни препарати и да подготвят здравните им системи. Това се поредица от такива опити.
Първият е през 2002 – 2003 година заради SARS. Тогава смъртността бе по-висока – 7,6%. Тогава обаче се заразиха само 8100 души в 26 страни. Починаха само 780. Това бе един от първите сериозни опити на СЗО, защото мотивите бяха, че след като е имало пандемия от испански грип през 1918, след стотина години пак ще има голяма пандемия.
Следващият път, когато се опита СЗО да предизвика запасяване и мерки , беше през 2009 година, епидемията от свински грип. Тогава също доста сериозен брой хора бяха заразени, може би 21% от населението в световен мащаб, но починалите бяха доста под предвижданията на СЗО – някъде около 560 000. Тогава беше обявена само опасност за общественото здраве.
След това, през 2012 година, беше MERS, пак коронавирус, от който обаче се заразиха само 1 000 души, 400 починаха.
Сега е 4-ият път и е обявена пандемия. Не случайно посочих числата от предишните пандемии, защото сега има много голям брой заразени, но сравнено с 2009 година, когато не е обявена пандемия, те са доста по-малко. И сега епидемията е обявена в ранен етап, когато не са такива числата. Така че би трябвало сериозно да се замислим откога съществува тази епидемия в Европа и България и откога стана толкова сериозен проблем, че се налага да се вземат мерки, които включват карантина на цели нации.
Очевидно, че при 2000 умиращи от грип у нас ежегодно, тези цифри за България не са шокиращи. Но защо и Европа прие тази паническа реакция? Там по-тревожно ли е положението, отколкото у нас?
Какво представлява обявяване на пандемия? Когато се направи, трябва да се подготвят болниците, да се предприемат икономически мерки и информационна кампания. Обявяването на пандемия не означава затваряне на граници, отмяна на пътувания и поставяне на цели нации под карантина за неопределен период от време.
Виждаме, че в този случай имаме много голяма тежест на мерките, която не съответства на тежестта на заболяването. Второ – започват голям брой журналисти да правят разследване на това откога датират първите случаи и откога са първите разболели се, които имат антитела, и в тези разследвания се оказва, че в Европа Ковид -19 има още от октомври, а първите съобщения за Китай са от началото на декември. Дори съобщението за съмнение на колегата от Ухан е от края на ноември.
Важно е мерките да са адекватни и те да почиват на научна основа. В науката се работи с факти. Аз бих предложила в България да бъдат тествани децата в училище, учителите и родителите, които са преболедували, както и деца от детските градини, в трите периода в които има пикове на остри респираторни заболявания, според НСИ и НЦЗПИ.
Първият пик е 25 ноември – 1 декември. Тогава заболелите са 103 на 10000. Вторият пик е 27 януари – 2 февруари, с 243 на 10000, третият е 24 февруари – 1 март, 13 на 10000.
Тези три периоди на пикове бяха обявени за грип А, грип Б и парагрип, но не всички хора са изследвани. Н е доказано, че те са били болни от тези видове грип или някакви други респираторни заболявания. Затова най-меродавният и достоверен научно начин бил ако преболедувалите бъдат изследвани. Ако имат антитела към коронавирус, може да се направят правилните изводи и изчисления дали в момента ни предстои страшният пик, заради който всички трябва да бъдат задържани в къщи, или той вече е минал. Как преценяваме, че ни предстои, като правим тестове за коронавирус от началото на март?
Хубаво е, че се заговори за опасността да се заразим, защото преди не се говореше за предпазните мерки. В България децата ходят болни на детска градина, а много професии ходят болни на работа. На това не се обръщаше сериозно внимание. Само че от грип всяка година в България умират 1 500-2000 души, а на това не се обръщаше особено внимание досега. Сега за 24 души изведнъж всички толкова се паникьосаха, че се предприеха мерки, които заплашват да излязат от контрол и да навредят на икономиката и на всичко останало. Да не говорим, че ако имунитетът е кратък, може наесен отново да имаме такава епидемия е и не можем да държим хората затворени до края на календарната година.
До днес 71 000 души са останали без работа само заради уволнения заради коронавируса. Мисля, че това не бива да бъде оставено без носене на отговорност. От грип в света всяка година боледуват около 1,5 млрд. души, като 300 000 – 650 000 от тях почиват, като от коронавирус, както казах, до момента има около 1,6 млн. заразени и около 100 000 починали, т. е. В пъти по-малко. В ЕС между 4 000 000 и 50 000 000 боледуват и почиват между 15 и 70 000 души. От коронавирус в Европа са около 700 000 заболелите и са починали около 70 000. т. е. починалите са като при обикновен грип, но заразените са в пъти по-малко. Само че средствата, които се отпускат, са стотици и хиляди пъти по-големи в сегашния случай. По изчисления на ЕК средствата, отделяни за 1 болен от грип, са 280-1 500 евро, като в тях се включват преки и косвени разходи. В момента с предвидените 2 трилиона евро общо за ЕС това прави по 3 милиона евро на заболял. Това трябва да бъде сериозно обосновано.
Кой има интерес да се насажда усещане за едва ли не предстоящ апокалипсис? Ще извлече ли някой политически или икономически дивиденти от извънредното положение?
След известно време ще стане ясно кои са средите и кръговете, които са се повлияли чрез облагодетелстване. Към момента е много рано да се каже, защото сме в мътната вода. Разследващите журналисти вече търсят причините тази зараза да стане толкова страшна, при положение, че тя е много мека в сравнение с пандемиите, които светът е преживявал.
Първи данни за пандемия от инфлуенца са описани още от Хипократ през 412 г. пр. н. е. Първата голяма пандемия е от тиф 430 г. пр. н. е. Тогава умира ¼ от населението /на Гърция – бел. ред./, по време на Пелопонеската война. Следваща е Юстиниановата чума от 541 година. Умират 40% от населението на Константинопол. Чумната епидемия от 1348 година унищожава половината население на Европа. Следват 7 холерни епидемии, а през 20 век -едра шарка. Има и други големи припни епидемии. После идва Испанския грип – 50 до 200 млн. души и др.
Тази пандемия не е по-страшна от всички предходни, както се твърди. Трябват факти. Аз се надявам научният подход да надделее над паническите действия.
Трябват ли на ЕС единни здравни стандарти?
Това е било често обсъждано, но голямото препятствие пред това решение е договорът за създаването на ЕС, където здравеопазване е изключено от общата европейска политика и възможност за създаване на законодателство. Тази епидемия, различните подходи и различният ефект от тях може би ще доведат един ден може би дори до корекция на Лисабонския договор, така че да се включи здравеопазването, което е и моята мечта, както и на много други. Здравеопазването е сфера, която ако бъде неглижирана, колкото и спешно да бъде компенсирана, човешките животи не могат да бъдат върнати. Виждате в какви затруднения изпадат страните-членки. Няма достатъчно лекарства и апаратура, а в някои страни дори лекарите застанаха пред най-тежката дилема – да решават кой да умре и кой да живее. Затова е важно да бъдат адекватно подготвени здравните системи и аз мисля, че урокът, който трябва да научим от тази епидемия е, че здравната система трябва да е приоритет, а не бива да бъде неглижирана. Не може само де се разчита на финансови и икономически интереси. ЕС не съществува само заради икономиката и геополитически интереси. Той съществува най-вече заради хората.
