Фактите за края на Втората световна война в Европа и защо в Русия държат да отбелязват това събитие на 9 май, а не ден по-рано и заедно със съюзниците си от онова време, отдавна са известни. Това обаче на пречи на Кремъл да продължава да подкрепя своята теза за края на Втората световна война и дори да я нарича различно – с понятието Велика отечествена война, разграничавайки се от всички, сякаш другите отечества не са воювали.
Истината е, че краят на Втората световна война настъпва на 2 септември 1945 година, когато японският министър на външните работи Мамору Шигемицу подписва акта на капитулацията, който де юре слага край на Втората световна война, само че на борда на американския кораб “Мисури” в Токийския залив, а не край Берлин. Дали тази “американска подробност” не е също част от недоизказаната мотивация в Москва да пренебрегват истината?
В този смисъл нищо по-различно не се случва и тази година. Но само в този смисъл…
Някои промени настъпиха в честването на годишнината по независещи от самата Русия причини. Най-важното събитие на годината за пропагандирането на руското величие, обърнато в търсене на доказателства за него все повече към съветското минало, се очакваше да бъде поредният юбилеен военен парад в Москва. Наложи се обаче той да бъде отменен заради пандемията от китайския грип, заради който в Русия най-после сериозно се разсърдиха на могъщия си комунистически съсед и започнаха да скърцат със зъби срещу Пекин, задавайки си въпроса дали не трябва да му се потърси сметка при днешната печална равносметка за Русия. Тя се оказа със закъснение, но пък в истински руски мащаб, много тежко засегната от пандемията, противно на първоначалните фалшиви новини за някаква руска недосегаемост по отношение на глобализирания китайски вирус.
На ръба на куриоза президентът Путин преназначи военния парад за 3 септември. Изглежда така, сякаш най-сетне в Москва признават победата над Япония и капитулацията й на 2 септември, за която и СССР допринася, за истинския край на Втората световна война. Едва ли е така, но символиката си е символика…
Символично е още едно отсъствие при отбелязването на 75 години от победата над Националсоциалистическа Германия. То се вижда на фона на факта, че външните министри на 9 източно- и централно европейски страни, сред които и България, за първи път се обединиха в отпора си срещу руската хибридна пропаганда и в съюз със САЩ обвиниха Москва във фалшифицирането на историята.
Дали Великобритания щеше да бъде сред подписалите тази декларация ако не беше напуснала междувременно Европейския съюз? В подобни инициативи тя се очаква да бъде ако не заедно с бившите колонии на разпадналата се съветска империя, то с най-близкия си побратим САЩ. Излишно е да гадаем. Но никак не е излишно се отдаде дължимото на Великобритания. Това е единствената държава сред победителите, която така и не беше победена от нацистите, удържа сама на техните атаки в продължение на 2 години и се превърна в държавата-ветеран, борила се срещу Германия от първия до последния ден на войната. Да не говорим, че тъкмо Великобритания беше най-решителния опонент на съветската агресивност след падането на желязната завеса. Рекордите по масово залавяне и прогонване на съветски шпиони, които Лондон постави, си остават ненадминати и до днес.
Ако се върнем към декларацията на бившите съветски колонии в Европа, подкрепена от САЩ, трябва да се каже, че това колективно усилие все пак е главното събитие по повод годишнината. Усещането е като за дълго сдържано желание за освобождаване от митологията за съветското освобождение. На пръв поглед то изглежда по-лесно за могъщите Съединени щати, но и за Вашингтон декларираната солидарност с бившите жертви на съветските окупатори е необичайна крачка напред в преодоляването на неписаното правило за придържане към криво разбраната политическа коректност по адрес на съветските съюзници от Втората световна война, които си бяха издействали през десетилетията мълчаливото право да им бъде спестявана критиката за поробването на половин Европа. В това отношение, прекрачвайки тази невидима бариера, САЩ пишат историята на собствената си еманципация от изкуствено поддържаните задръжки, наложени от схващането да се щади съветската чувствителност заради приноса на съветска Русия в разгрома на Хитлер и Япония.
Заявявайки сега в хор с 9 централно и източноевропейски държави, че СССР беше “ сграбчил в желязна хватка чрез неимоверна военна сила, репресии и идеологически контрол” тези страни, както и че СССР не е техен освободител, а окупатор, е голям пробив срещу абонирания за мълчаливата американска позиция по въпроса днешен стопанин на Кремъл Владимир Путин и неговия режим. Още повече, че той е обвинен пряко в декларацията, че фалшифицира историята.
От българска гледна точка присъединяването към тази оценка е също трудно направена стъпка. Забележително е, доколкото може да се забележи от София, че след Полша на мушката на ядосаната руска реакция като че ли попада най-много тъкмо България. Ако се съди по коментари в руските медии и в интернет, доста руснаци въртят изтърканата плоча за българската неблагодарност и напомнят, че в двете световни войни България е била противник на Русия ( и СССР). Те, разбира се, “спестяват” факта, че българското царство не воюва срещу Съветския съюз и отказва съпротива срещу Червената армия на своя територия, на която войските на Сталин нахлуват като окупатори въпреки тази въздържаност и противно на факта, че през цялата война София поддържа пълни дипломатически отношения с Москва.
Ако в това може да се намери някакъв парадокс, то нека бъде така: от Кремъл не разграничават особената позиция на България, която не е причинила нито една съветска жертва и настояват страната ни да бъде третирана като всички останали. Е, сега желанието на Москва се сбъдва, но с обратен знак. България наистина се присъедини към всички останали вероломно завладени от СССР европейски страни. С осъдителна присъда за това вероломство.
Репликата “внимавай какво си пожелаваш” се реализира като факт за днешното руско ръководство. Вместо да потърси път да оцени българската сдържаност през Втората световна война и пацифисткия жест на София към нахлуващата Червена армия, кликата в Москва настоява да не бъдем третирани различно от останалите завоювани от нейните войски и от местните й слуги европейски територии. И ето че дойде време това желание да се обърне срещу руското имперско високомерие тъкмо във връзка с оценката за Втората световна война.
