Инж. Христо Казанджиев е магистър от Университета по минно дело и геология, гр. София, с квалификация инженер по търсене и проучване на нефт и природен газ. Той е с над двадесет години опит в сферата на петролните проучвания в България, Либия и Сирия, покриващ целия спектър от дейности. С повече от двадесетдесет години опит в сферата на предоставяне на права за търсене, проучване и добив на енергийни и минерални ресурси и с над 12 години опит в сферата на преноса, доставките и разпределението на природен газ. Христо Казанджиев е член на Българския енергиен и минен форум.
Защо се наложи българската държава да влиза в петролния бизнес, след като сме свидетели, че през последните 20 години държавата буквално отказваше да се намесва при вноса на горива и петролни продукти?
Въпросът е свързан с политическата обстановка, тъй като тази стъпка на правителството е лишена от икономическа логика поради факта, че намесата на държавата по един директен начин, чрез създаване на една /българска/ петролна компания, твърде претенциозно между впрочем, и анонсираното намерение да се включи в търговията с горива, не променя по никакъв начин пазара, защото в България пазара на петролни деривати и проблемите в него произтичат не от дистрибуторите, а от вноса и позицията на едни монополен доставчик на петрол за България, едно фирма с изключително силно господстващо положение, която фирма през тези години беше извън всякакъв контрол.
Вторият аспект е, че държавата явно признава с една такава стъпка, че нейните регулаторни органи, които са оторизирани по закон и имат задачата да контролират този сектор и да наблюдават изкривявания на пазара, не правят необходимото, загърбват задълженията си съвсем съзнателно. Визирам Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за защита на потребителите и редица държавни институции, които имат функция да контролират този пазар по цялата верига на действие и не си вършат работата.
Така че реално държавата, с това, което предприема, въвежда един нов дистрибутор на горива от този монополен доставчик, защото тя няма откъде и как да доставя самостоятелно горива в големи количества, освен през съществуващите пунктове. Имам предвид терминалите от „Нефтохим“ /Бургас/ и, разбира се, Русе -Гюргево – един вход, който е с ограничен капацитет.
В този контекст на мисли, при тази липса на икономическа логика, се налага въпросът, че държавата предприема тази стъпка, или по-скоро обявява това свое намерение, изхождайки от политическата необходимост. Бих казал – това е една изключително непочтена популистка стъпка, защото въвежда в заблуждение българските потребители. В момента пазарът на петролни деривати е, бих казал, диференциран. Фактът, че цената на бензина и петролните деривати варира в границите от плюс-минус 50 ст., говори за това, че има необходимата конкуренция, не в такава степан, както се иска на българския потребител.
Така че, в края на краищата, държавата предприема едно действие, което ще доведе само до увеличаване на държавната администрация, до увеличаване на ролята на държавата по един неприемлив начин на пазара на горива. Повтарям, по мое лично мнение стъпката е продиктувана от нечистоплътни популистки намерения.
Защо Комисията за защита на конкуренцията, в която десетки хора получават големи заплати, толкова години не може да види монопола на „Лукойл”?
Всъщност не е точно така. Комисията няколко пъти през тези близо 10 години с свои доклади установява определени нарушение от страна на „Лукойл“ и други компании, преди всичко от „Лукойл“. Последното беше от 2015 година, когато започна задълбочено разследване за господстващо положение на пазара, изразяващо се в това, че цените на едро в България са по-високи от тези, на които продава „Лукойл“ в съседните страни. Разследването така и отмря – нищо не е направено. Ако трябва да бъдем коректни, струва ми се, че това е по-скоро политическа воля на правителството, отколкото на КЗК, защото умът не ми го побира, че една комисия, независимо че се декларира като независима, би направила нещо в разрез с политиката на правителството. Всички знаем, че „Лукойл“ от много години се ползва от много силна политическа протекция, особено последните 10 години с правителствата на ГЕРБ. По всякакъв начин г-н Борисов се опитва да заобиколи ролята на „Лукойл“ на пазара на горива, обвинявайки малките бензиностанции, големите бензиностанции, някакви несъществуващи картелни споразумения и т. н. Истината е безспорно, и всички я знаем, че проблемът за България е господстващото положение на „Лукойл“ на пазара за горива, Така че нищо няма да се промени с това, че държавата ще стане един дистрибутор на горивата на „Лукойл“ и „смокинов лист“ за безобразията, които прави тази компания в България.
В началото на седмица финансовият министър Владислав Горанов надълго и завоалирано обясни колко лошо е положението на пазара без да споменава имена. Според Вас той от какво е притеснен повече – че не влизат достатъчно данъци или че потребителите плащат по-високи цени, поради монопола?
Да започнем отзад напред. Всъщност потребителите на плащат по-високи цени в момента. Цените са в разумните граници, изхождайки от разходите за обработка, доставка и цената на петрола. Не трябва да забравяме, че повече от 50% от цената на бензина се дължи на акциз и ДДС, така че ако някой се стреми да намери по-евтини горива, да отиде на онези бензиностанции, на които се предлага с 30-40 стотинки по-ниско.
В случая с г-н Горанов аргументацията му беше крайно несъстоятелна, защото фактът, че има такъв марж между отделните бензиностанции нее повод държавата да се намесва и да се стреми цената за българските потребители. Първо, държавата не разполага с възможностите на независимия търговец за доставка на евтини горива от съседните страни. Ако го направи, ще се изискват сериозни пари и организация. Същевременно се искат огромни финансови средства за реализация на допълнителни складови бази и бензиностанции – това, което бе обявено наскоро. Така че, както често се получава у нас през последните 10 години, в името на благоденствието на обществото се подготвя почвата за сериозно отклоняване на обществени средства в една или друго посока.
Така че ако министър Горанов се безпокои от намалените приходи в държавната хазна от продажбата на горива, сега е моментът държавата да промени политиката си по отношение на горивата и да увеличи акциза. Първо цената на петролните деривати е ниска, подходящо е времето за реформи в сектора, второ – не е тайна, че спрямо съседните държави и европейските държави нивото на акциза в България е от най-ниските, така че ако се грижи за държавата, това означава да вдигне акциза не символично, а сериозно, така че да осигури приходи в бюджета и всички правителствени програми. Но това няма да го направят и така се облагодетелства по-скоро компанията с монополно положение на пазара, отколкото българските потребители.
Бихте ли се наели да направите предположение дали правителството ще изкупи сегашните данъчни складове или ще изгради нови?
Доколкото аз разбрах, защото не ми стана ясно дали тази компания ще бъде държавно предприятие по смисъла на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, или ще бъде търговско предприятие, аз лично останах с впечатлението, че това ще бъде държавно предприятие, а не търговско дружество. Намеренията са това предприятие да получи петрола над значителна част от петролните бази на Държавен резерв и военновремевите запаси, за да ги включи в търговски оборот относно съхранението и да ги трансформира в данъчни складове. Паралелно бе обявено намерение от държавата да изгражда допълнителни складови наличности, нови петролни бази. Дали това е необходимо , е въпрос на оценка. Третото, което бе обявено не толкова категорично, е изграждането на 100 държавни бензиностанции, които да предлагат бензин на подходящи цени на българските потребители. Това бе подчертано като второстепенна цел на новата компания и аз се безпокоя, че следващите стъпки след създаването на компанията са да започне изкупуване /ще бъде любопитно на какви цени/ на големите петролни складови бази на територията на България, визирам складови наличности на „Лукойл“.
Така че е много вероятно при този ситуация в световен или национален план „Лукойл“ да започне да се освобождава от своите неоперативни активи – онези, които надхвърлят нейните потребности на наша територия – и съответно държавният бюджет да се опита да ги изкупува на приемливи цени.
Така че не е изключено да има планове и в тази посока, защото през последните 10 години всяко правителствено начинание, анонсирано като грижа за обществото, в крайна сметка се трансформира в източник за усвояване на средства от държавния бюджет по нерегламентиран начин.
Известно е, че модерната държава не се занимава с продажбата на нафта и бензин, а просто ефективно регулира пазара си. Откъде ще дойдат парите за изкупуване? Министърът на икономиката каза, че с пари от собствени приходи. Държавата има ли такива, или това са данъците? Смятате ли, че това наистина ще се случи или е пропаганден шум за отклоняване на вниманието?
Първо, това как ще се осигури финансирането на една такава компания, произтича от формата, по която ще бъде създадена. Ако е търговско дружество, ще трябва да получи необходимия капитал от държавата – чрез отпускане на кредити, външно финансиране и т. н. Доколкото разбирам, не това е намерението на правителството, а то е да създаде държавно предприятие със закон от НС, и то трябва да е с широки функции, което освен да осигурява съхранението на задължителните запаси от нефт и газ, да консултира и наблюдава останалите складове – една функция, която не е типична за предприятие, а по-скоро за регулаторен орган, т. е. правителството възнамерява да делегира на това предприятие и регулаторни функции в известна степен.
Относно финансирането, този тип предприятия се финансират изцяло от държавния бюджет, така че реално погледнато държавата възнамерява от една страна да посреща определени обществени нужди от гледна точка на осигуряване на складови наличности, гарантиращи вноса на горива от чужбина на конкурентни цени, от друга страна ще бъде регулатор на останалите складове в останалите оператори на такива. От трета страна ще организира търговска дейност, което, по мое лично мнение, ще е в нарушение на Закона за конкуренцията, защото компанията по дефиниция попада в сферата на доминиращото положение и привилегировани условия по отношение на останалите търговски компании.
Това, което ме притеснява е, че онова, което се предлага, е по-скоро идея и не е подкрепено с финансово-икономическа оценка на правната форма на организиране, икономическата целесъобразност и политиката по отношение на горивата. Това, което бе декларирано, е, че всичко това се прави във връзка с изискванията на ЕС във връзка със съхранението на 90-дневните запаси на петрола и петролните деривати, но това и в момента се реализира чрез закона за задължителни запаси от нефта газ.
Така че не намирам логика и в резюме към настоящия момент няма документ или проектозакон, в който тези немерения на правителството да бъдат изложени, още повече пък лостовете, които ще бъдат приложени, за да функционира по ефективен начин една такава компания. За мене е ясно, че зад една добра идея от гледна точка на консолидиране на държавните петролни бази под едно управление с оглед предоставяне на свободен капацитет на независими търговци, се крие и сериозен ангажимент на държавата за изразходване на огромни публични средства.
