Държавата изкупува дял от Първа инвестиционна банка, за да изпълни последното условие за влизането ни във валутния механизъм ERM II, а именно укрепване капитана на всички банки у нас. Досега единствено ПИБ не покриваше изискванията.
Информацията, че държавата придобива акции на банката бе потвърдена от Министерството на икономиката пред БНР.
От ведомството уточняват, че единственият мотив за държавната намеса е срокът до юли да са изпълнени всички изисквания на Европейската централна банка за присъединяването на страната ни към т.нар. чакалня за еврозоната.
Липса на частен интерес
Ден преди аукциона стана ясно, че никой не проявява интерес към акциите на Първа инвестиционна банка.
Както в интервю за ДЕБАТИ.БГ икономистът Владислав Панев каза преди дни, акциите на ПИБ са завишени – предлагат се на емисионна цена от 5 лева, докато на фондовата борса се търгуват на 2,5 лева.
На практика липсата на интерес означава, че единственият шанс ПИК да увеличи капитала си е чрез държавна помощ, вероятно през Българската банка за развитие.
„Тъй като разликата в цената спрямо пазарната е двойна, включването на държавата под каквато и да било форма би означавало подарък за двамата основни акционери на стойност 100 милиона лева. Това е горе-долу разликата между пазарната и емисионната цена на новите акции. Честно казано, ако една банка е в трудно положение, тя би трябвало да увеличава капитала си с по-ниска от пазарната цена, за да привлича инвеститори. В случая е обратното. Влизането в ERM II не е основателна причина за подаръци от такива мащаби. Би било скандално”, коментира пред ДЕБАТИ.БГ Владислав Панев във вторник.
Акциите на ПИБ
Вчера на търг бяха предложени 110 милиона права на търговската банка, като все още не е ясно каква част от тях ще бъдат придобити от държавата.
Двама инвеститори купиха предложените права на банката, като единият от тях – 108 милиона.
До 25 юни трябва да се осъществи плащането, с което сделката ще е приключена. Очаква се това да стане в петък.
Последното условие – укрепване капитана на ПИБ – бе поставено пред България след оценка на качеството на активите и стрес-тест в шест банки от страна на ЕЦБ. Още една банка имаше препоръки от Франкфурт, но тя ги изпълни по-рано през годината.
Позицията на ЕЦБ
Междувременно от Франкфурт и от Брюксел излязоха с редовните доклади за напредъка на страните по пътя им към еврозоната.
И Европейската централна банка, и Европейската комисия подчертават, че България вече е извън критерия за стабилност на цените, заложен в договора от Маастрихт.
Становищата на банката и комисията са ключови и за политическото решение за страната ни, което трябва да се вземе от държавите от еврозоната и от Дания – единствената страна, която в момента е част от валутния механизъм, но със запазена национална валута.
От ЕЦБ допълват, че правната рамка в страната ни също не отговаря напълно, за да въведе еврото. Критики и има към институционалната среда.
Пътят на България към еврозоната
Кандидатстването на България в клуба на най-богатите страни беше преустановено по-рано тази година, за да се търси пълен консенсус в обществото по темата.
След като стана ясно обаче, че ЕЦБ ще осигури огромна финансова подкрепа за държавите членки на еврозоната за справяне с кризата, предизвикана от коронавируса, България реши да поднови присъединяването си към единната валута в спешен порядък.
Планът на правителството бе това да се случи до края на април.
Интересно е да се отбележи, че Хърватия, макар че влезе по-късно от нас в Европейския съюз, ще кандидатства заедно с България за еврозоната, а Румъния, с която бяхме приети едновременно през 2007 г., по някакви свои причини не проявява активност по този въпрос.
