Европейските лидери стигнаха до сделка за бюджета на ЕС за следващите седем години и плана за възстановяване след коронавируса. От фонда – чиято структура бе основният препъни камък между преговарящите четири денонощия лидери – България ще вземе 7.7 млрд. евро безвъзмездна помощ, а общото, заедно със средствата от бюджета на ЕС, възлиза на 29 млрд.евро.
390 млрд. евро безвъзмездна помощ за справяне с кризата
След тежки преговори в крайна сметка лидерите са приели тази нощ предложението на председателя на Европейския съвет Шарл Мишел – в пакета от 750 млрд. евро, колкото ще е размерът на възстановителния пакет, да има 390 млрд. евро във вид на безвъзмездна помощ, останалите ще са под формата на изгодни кредити.
Това е значително под първоначално предлагания пакет от 500 млрд. евро, за който настояваше Съветът, но над 350 млрд., каквото беше предложението на някои северноевропейски страни.
Размерът на грантовете бе намален в няколко последователни предложения на Мишел в търсене на компромис.
Споразумението все още не е окончателно
Това е споразумение на страните членки, представени от лидерите си в Европейския съвет. Сега то – и за бъдещия бюджет, и за антикризисната помощ – трябва да бъде обсъдено и одобрено от Европейския парламент, където депутатите може да наложат корекции и да върнат сделката за доработване както от Европейския съвет, така и от Европейската комисия. Освен това споразумението трябва да бъда одобрено от националните парламенти, а в редица европейски държави това може да се окаже сложна задача без гарантиран успех, припомня „Дневник”.
Тепърва ще трябва България да изготви национален план за това за какво конкретно ще използва средствата за справяне с последиците от кризата с коронавируса и да го внесе в Европейската комисия. С него ще се запознаят и останалите 26 страни в ЕС и всяка от тях може да изрази несъгласие и да посочи нередности във всеки национален план. Тепърва ще се изработва механизъм за контрол над достъпа и изразходването на средствата за последиците от COVID-19.
Реално средствата по помощната програма, от които има най-голяма нужда тук и веднага, ще са достъпни някъде през 2021 г. и ще приключат през 2023 г. Дори те да се разпределят от ново правителство на Борисов той ще трябва да пита българските депутати най-малкото за взимането на тази част от тях, които ще се предлагат под формата на кредит от Европейската комисия.
В замяна на средствата, които България и останалите 26 държави ще получат от фонда, те ще трябва да осъществят икономически реформи съгласно национален план, изготвен от всяка от тях с насоки от Европейската комисия.
Бюджетът на общността остава 1,074 трилиона евро
Бюджетът за следващите седем години, т.нар. Многогодишна финансова рамка, остава 1.074 трилиона евро – под първоначалното предложение на европейските институции. Такава бе сумата, предложена от Мишел в опит да убеди предимно северноевропейските държави от „пестеливата четворка“ (Нидерландия, Дания, Швеция и Австрия), подкрепяни от Финландия, да приемат идеята грантовете във фонда да са повече от заемите.
Преговорите се проточиха в голяма степен заради спора между „пестеливите“ и южните страни като Италия и Испания за размера на грантовете във фонда за COVID-19 и за това какви реформи да се правят в замяна на достъп до средствата от пакета и как те да се контролират от ЕС.
Сделка, но на каква цена?
Ръководството на ЕС, съобщило новината, същевременно изрази „съжаление“, че крайната сделка е наложила намаляване на средствата, предвидени в някои от секторите – като здравеопазване. Това става и със средствата за кохезионна политика, намалели с няколко милиарда спрямо първоначалното предложение.
Освен това „пестеливите“ ще имат възможност за компенсация чрез по-големи субсидии, които ще получат от бюджета – над 50 млрд. евро за Германия, Нидерландия, Австрия, Швеция и Дания между 2021 и 2027 г.
От друга страна, пробивът е, че „пестеливите“ приеха изобщо искането във фонда за възстановяване да има безвъзмездно предоставяни средства в размер над половината от цялата стойност на фонда.
Освен парите за кохезия (от 380 на 378 млрд.) са намалели (няколко пъти) и тези във Фонда за справедлив преход към зелена и дигитална Европа и сега достигат 10 млрд. евро.
Важна цел, записана в заключенията, е 30% от средствата от бюджета и фонда да са обвързани с принципа за климатична неутралност на ЕС до 2050 г.
Нова формула- пари срещу върховенство на закона
Друг спорен момент е доколко е направен компромис с идеята за обвързването на отпускането на средства от еврофондовете с върховенството на закона. В концепцията на Европейската комисия бе идеята върховенството на закона да е основно условие за достъпа до европейски средства.
„Европейският съвет подчертава значението на уважението на върховенството на закона. На тази база се въвежда режим на условност за защита на бюджета”… Комисията ще предложи мерки в случаи на нарушение да се приложат от Съвета с квалифицирано мнозинство.“, се казва в заключителния документ.
Унгария, Полша и Словения заплашваха да наложат вето на всяка сделка, създаваща връзка между достъпа до еврофондове и законността в дадена страна от ЕС.
Отзиви след срещата
Новината беше обявена от председателя на Съвета Шарл Мишел, в „Туитър“ коментарът бе един- „Сделка“.
„Европа има въображението и куража да мисли в голям мащаб, това е исторически момент за Европа“, заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
Медии в Мадрид и Рим съобщават, че окончателното споразумение изключва право на отделни членове на ЕС (каквото искаше Нидерландия) на контрол върху реформи като тази на трудовия пазар и пенсионната система в двете държави.
„Исторически ден за Европа и за Италия“, написа в „Туитър“ италианският премиер Джузепе Конте.
Нидерландският премиер Марк Рюте който бе в центъра на европейското внимание, заяви че отношенията му с другите лидери от ЕС остават близки въпреки трудните преговори.
„Ние сме професионалисти, можем да понесем няколко удара.Доволен съм от това споразумение, не виждам в него нещо разочароващо“, каза Рюте пред медии след обявяването на сделката.
Президентът на Франция Еманюел Макрон определи днешния ден като „исторически за Европа“.
Канцлерът на Германия Ангела Меркел заяви, че е доволна от резултатите от срещата на върха на Евросъюза и смята постигнатия компромис за добър край на преговорите.
„След много дълго заседание постигнахме добър резултат. Много съм доволна“, заяви Меркел.
На съвместна пресконференция с президента Еманюел Макрон Меркел подчерта, че от 28 май до 21 юли е извървян важен път и Европа е показала, че може да се справи с извънредни ситуации, каквато е пандемията.
