Адриан Николов
на снимката: Адриан Николов

Последните две седмици дойдоха с нова вълна от правителствени мерки, чиято декларирана цел е борба с икономическите и социалните последствия от кризата (доколко това е вярно – тук). Сред мерките е и увеличаването на пенсиите с по 50 лева за три месеца. Тъй като това повишаване очевидно е социална мярка и изглежда доста вероятно временният ръст да се окаже постоянен, струва си да проучим в повече детайли как то се отразява върху бедността и разпределението на доходите.

За тази цел се обръщаме към микроданните от Изследването на доходите и условията на живот (SILC) на НСИ и Евростат. Те ни позволяват да анализираме ефекта на повишаването на доходите от пенсии на ниво домакинство и върху отделните хора, и оттам да генерализираме въздействието им върху икономиката като цяло[1]. За да оценим въздействието на увеличението на пенсиите, добавяме към месечния доход на всички домакинства, в които има пенсионери, по 50 лева за всеки един от тях[2], и съответно сравняваме равнището на доходите им преди и след добавката. Тъй като ефектът от еднократно увеличение в рамките на три месеца разпределен върху цялата година би бил незначителен, допускаме вместо това, че пенсиите са увеличени за цялата година.

Най-простото сравнение е в общото равнище на бедност в страната преди и след увеличението. Ползваното тук определение за бедност е стандартното на Евростат  – за бедни се считат членовете на онези домакинства, които са с под 60% от медианния доход (линията на бедност) за определената година[3]. Предвид, че значителен дял от пенсионерите се групират близо от двете страни на линията на бедност, то очакването е, че дори и малко повишаване на доходите ще се отрази значително на разпределението между бедни и небедни.

Ако разглеждаме населението като цяло, то свиването на дела на хората с доходи под линията на бедност е с малко над 2 пр.п. Фокусирайки се върху самите пенсионери обаче, тази добавка успява да прехвърли над 10% от  бедните над линията. Трябва да имаме предвид обаче, че в периода между днешния ден и годината, за която се отнасят микроданните ръстът на пенсиите е по-бавен от този на доходите, а линията на бедност е чувствително по-висока, тъй че през 2020 г. ефектът на повишението с 50 лева върху дела не бедните пенсионери е чувствително по-малък.

По-интересно, в сравнение с ефекта „на едро“ върху бедността, е въздействието на добавката върху разпределението между доходите. За тази цел конструираме т.нар. „крива на доходите“, като делим цялото население на 30 доходни групи според стъпка, която отговаря на 1/5 от линията на бедност[4], и сравняваме разпределението им преди и след увеличаването на пенсиите.

Графика 1: Крива на доходите преди и след повишаване на пенсиите с 50 лв.

Източник: EU-SILC, изчисления на ИПИ. Домакинствата с еквивалентен доход на лице над 2 хиляди лева не са включени

Както личи от графика 1 по-горе, най-големият ефект върху разпределението на доходите е в по-ниските доходни групи, и особено между линията на бедността и медианния доход. Трябва да отбележим, че най-голямото разместване между две групи обаче е под линията на бедността – над 100 хиляди души излизат от група между 200 и 267 лева месечен доход и се прехвърлят в горните групи. Най-голямо преместване има към групата между 400 и 467 лева – там влизат нови 43 хиляди души спрямо реалното разпределение. Почти всички от излезлите от бедност благодарение на повишаването на пенсиите се разпределят в пространството между медианния доход и линията на бедност, а разместването в по-горните групи е по-слабо, тъй като в тях влизат най-вече по-млади и работещи. Прави впечатление и че повишаването на всички пенсии с 50 лева месечно до известна степен „изглажда“ кривата, като я приближава към по-нормално (в статистическия смисъл на думата) разпределение на доходите.

Изводите от простичкия експеримент с увеличаване на пенсиите до голяма степен потвърждават първоначалните очаквания. Добавянето дори на 50 лева (с всички условности към това) към пенсиите успява значително да подобри състоянието на домакинските бюджети на пенсионерите, особено в случаите, в които домакинството е съставено само от такива. Докато при хората в активна възраст мерките за борба с бедността следва да минават не толкова през помощи, колкото през подобряване на образованието и интеграция на пазара на труда, то при пенсионерите няма изгледи това да се случва по друг начин, освен чрез повишаване на пенсиите.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук