Гръцки хотелиери благодарят на българските туристи, че са напълнили хотелите на Халкидики. Но от българските хотелиери така и не се чуха думи на благодарност към българските туристи, спасили сезона. Това лято те бяха най-честите гости в черноморските курорти, особено на юг. За удължения през септември и началото на октомври сезон отново се разчита на български туристи. Макар по нищо да не личи: няма рекламна кампания, няма мили послания, любезни покани или бонуси. Накратко: никакво ухажване. Чуха се един-два призива, че се надяват на български туристи – и толкова.
Години наред всеки министър на туризма до втръсване повтаряше за рекламата в чужбина и се оплакваше от недостига на средства, а експерти критикуваха безвкусните и постни български щандове на туристическите изложения в чужбина. В същото време по Черноморието се наливаше бетонът за огромни комплекси, които да поемат руснаци и украинци. Във времената на пандемия този поток секна, без сигурни изгледи за възстановяване и през следващото лято. Световни туроператори вече прогнозираха, че предишните нива могат да бъдат достигнати едва през 2022.
Хиляди български туристи, системно пренебрегвани от местния туристически бизнес, отдавна са избрали други дестинации – например съседна Гърция и отчасти Турция. Дори и да останат за някой и друг уикенд в България, за лятната ваканция със сигурност ще пресекат границата. Потвърждението са опашките на „Кулата“ – въпреки изискваните от Гърция PCR-тестове и формуляри за QR-кодове. По данни на Hellenic Tourism Enterprises Association, през 2019 година приходите от български туристи, пристигнали с автомобил в Гърция, са възлизали на 282 милиона евро. България е на трето място след Румъния и Сърбия.
Колко бяха българските туристи това лято
Над 550 хиляди българи са посетили това лято различни обекти в страната, главно по Черноморието, заяви в края на август председателят на Института за анализи и оценки в туризма доц. Румен Драганов. Според него, именно българите, останали да почиват в родината си, са помогнали на бизнеса поне да избие разходите си. За близо 30% спад на българските туристи по Черноморието спрямо над 70% при чуждестранните съобщи през август и новият министър на туризма Марияна Николова.
По данни на Националния статистически институт за юли (тазгодишният летен сезон започна де факто тогава), в България на почивка или екскурзия са били близо 167 хиляди чуждестранни граждани. Данните за август още не са публикувани, но дори броят им да е двойно по-висок, пак няма да достигнат този на българските туристи. Въпреки тези данни, българският турист все така остава извън фокуса на местния бизнес. И дори при новата ситуация, породена от пандемията, нямаше преориентация на рекламната стратегия към вътрешния пазар.
Не го направи предишният министър на туризма Ангелкова, не го направи и Николова, чийто опит в бранша е междувременно малко повече от месец. На петия си ден като министър на туризма тя лансира идеята за въвеждане на национални гозби в курортите и в менюто на хотелите – с аргумента, че “кулинарията е важна част от цялостния ни туристически продукт”. Само дето никога досега гурме “България” не е било отличителен белег на българския туризъм. Нито пък качествената храна. Ако беше посетила истинските къщи за гости, Николова щеше да разбере, че традиционните ястия отдавна са в менюто, при това приготвени с местни продукти.
Тази трудна дума „благодаря“
Вместо нелепи приумици и щедри подаръци като намалени на 9% ставки по ДДС, българският туризъм има нужда от префокусиране – към местни туристи, но заедно с това и към по-добро качество. Времето, в което българските туристи посещаваха, опознаваха и сравняваха туристическите услуги на съседите с тези в родината, не работи в полза на българския бизнес. Българите станаха по-взискателни и “благодаря” е вече повече от задължително.
Но вместо реклама и благодарности, откъм бизнеса се чуват предимно вопли и жалби. Още през март, когато правителството въведе извънредно положение заради пандемията, от бранша обявиха срив заради отмяна на резервации и спрени полети, поискаха да не плащат ДДС и местни данъци и такси, а държавата да поеме осигуровките за 12 месеца. Близо половин година по-късно, когато се видя, че чуждестранните туристи ще са рядкост, хотелиерите по морето все така се надяват на чартъри. За да ги улесни, Министерството на здравеопазването отмени от 1 септември PCR-теста и карантината за гражданите на Беларус, Чехия и още няколко държави. По южното Черноморие се надяват на поне 1000 души от Беларус през септември и малко повече украинци. През миналата, макар и слаба година те са били десетократно повече. А българите, които ще почиват през септември в Гърция, със сигурност ще са много повече от туристите в чартърите от Украйна и Беларус.
Така че за начало българският туристически бизнес да се научи да благодари на съгражданите си като на чужденци. Предстои му да разчита на тях.
