Зоран Заев

Много хора смятат, че нашият премиер Зоран Заев говори исторически „врели-некипели“ с цел да постигне политически цели, но всъщност действителността е съвсем друга. Това, което обществеността му приписва като непросветеност, всъщност е наша колективна историческа заблуда, за която грешно сме образовани. Колкото и страшно да звучи, в интервюто пред агенция БГНЕС Зоран Заев каза исторически истини.

Това се казва в началото на обширната статия в македонския седмичник „Фокус“, който излиза днес на пазара в страната.

„Сред вълната от атаки, обиди, та дори и клетви, може да се намерят и няколко обективни историци, дипломати, включително и хора, които много отдавна се занимават с тези въпроси и те предупредиха, че премиерът не говори като наивник“, пише авторът на публикацията Деян Азески.

 

Азески, за да избегне конюнктурната субективност, е поискал мнението на германския учен д-р Майнолф Аренс от Международния институт за права на етническите групи и региони, който е базиран в Мюнхен, съобщава БГНЕС.

„Комунистическите диктатури в Югославия и България тълкуваха, манипулираха и насочваха македонският въпрос в рамките на техните политически програми в периода 1944- 1989г. Това ставаше чрез целенасочена пропаганда. През този период имаше няколко промени и в двете държави. След прекъсването на връзките между Сталин и Тито през 1948г. и убийството на Георги Димитров беше ясно, че България няма да бъде част от Югославия под каквато и да е форма, а Белград интензивно извършваше дебългаризацията на умовете чрез образователната политика и чрез създаването на македонска църква през 1958 г.“, казва Аренс.

„В периода 1918-1989г нямаше никакво културно и политическо свързване между България и Югославия. Като изключим отделни връзки, нямаше общи платформи по нито една тема, което е фатално само по себе си като се има предвид, че сте съседни държави. В същото време трябва да се има предвид, че около 15 на сто от населението в днешна България са всъщност потомци на бежанци, прокудени или емигрирали от Македония при различни вълни от 1878-1945г.“, казва Аренс и подчертава:

„Истина е, че през 1912/1915г. мнозинството от населението се радва и приема българската армия като освободителна, а това не се отнася за гръцката и сръбската армии. Това нещо е документирано в множество доклади от най-различен характер. това се вижда от много филми и снимки“.

В статията авторът пише, че има „исторически факти които /македонското общество, бел.ред./ ще трябва да приеме“.

За аргументацията си той посочва само и изключително литература от официалните македонски автори, която се изучава в университетите.

Там сред множеството „промакедонистки и патриотични позиции може да се прочетат и следните, не толкова популярни факти“.

1. Югославия работеше за влошаване на българо-македонските отношения, въпреки оправданите причини.

2. Българската армия бе едновременно окупационна, административна, но за някои и освободителна. Партизанското движение реално възниква чак след 1943г. когато в Македония пристига пратеника на Тито Светозар Вукманович -Темпо.

3. Македонският литературен език, умишлено или не, се отдалечава от българския език. В началото на 20 век македонският и българския са били толкова близки както днес са сръбския и черногорския езици. Първата кодификация на литературния език в македонската държава става на базата на сръбската кирилица на Вук Карпаджич, която в онзи момент е много далеч от автентичното македонско наречие. По този начин са изхвърлени букви, които обективно са нужни за изписването на говорния език. Те са изхвърлени само и единствено, защото съществуват в българската, но не и в сръбската азбуки.

4. В България живеят повече македонци, отколкото в РС Македония. Огромна част от бежанците след кървавото потушаване на Илинденското въстания – над 300 000 души – намират спасение в България. Нови бежански вълни има и след 1913г., но и след 1918г. Така днес техните потомци в България наброяват над 2 млн., а според някои и три милиона. Техният официален произход е македонски българи.

5. Българските военни части участват в освобождението на Македония през 1944 г. и това е може би най-трудният факт, който трябва да се поеме, колкото и да ни звучи чудно, обидно и неприемливо. Съществуват данни, че българската армия марширува като освободителна по централната улица на Скопие – днес ул. Македония.

В края на анализа се дават мненията на д-р Аренс и първият министър на външните работи на РС Македония Денко Малевски за разрешаване на днешния спор между Скопие и София.

„Според мен българите и македонците трябва да проучат подробно паралелният случай в Европа…И тук имам предвид сравнението между България и Македония с Германия и Австрия“, казва д-р Аренс.

„От опита с народите от бивша Югославия знам, че подобни проблеми, оставени за разрешаване на волята и таланта на две балкански държави, са предимно безуспешни. И поради тази причина не смятам, че нашият премиер ще бъде изключение. Със сигурност при нас нас няма да има война между две държави от НАТО, но със сигурност тази рана ще гнои продължително. Няма идеално решение за нас, но преговорите трябва да започнат“, смята Денко Малевски

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук