Изпитанието с коронавируса е послание да станем по-добри и да се върнем към вярата. Това сподели отец Иван дни след Рождество от дома си в село Якимово.
След като преди няколко години приютът в Нови Хан става тесен за всичките обитатели, отец Иван започва да търси други варианти. Спира се на почти обезлюденото монтанско село Якимово, където местен жител му предоставя имота си безвъзмездно, защото няма кой да я поддържа. Там се настанява и първата майка с децата си.
Осем години по-късно къщите, изкупени със средства от дарения, са вече над 100. В тях живеят над 160 човека, предимно деца, но и цели семейства. По-големите ходят на училище, а за по-малките се стяга отделна къща за детска градина.
На прага на къщата, в която живее отец Иван с още хора, ни посреща суматоха, кал, строителни материали, кокошки, деца и хаос. Нещо, което контрастира с уютната му малка стая. Той дели дори и нея с други хора – няколко деца, за които той е „деди” и които не искат да са далеч.
В добро настроение на духа той разказва с гордост за постигнатото. „Купих 200 декара земя, която всички обработваме. Отглеждаме биволи, овце, гъски, коне, ви – над 300 общо. За Коледа пийнахме домашно вино и имаше свинско за всички, както повелява традицията”, разяснява отецът.
Малко се ядосва, че не всички работят усърдно, дори собствените си градини не поддържат, ако не ги организира лично той.
Що се отнася до коронавируса – с гордост отбелязва, че в района „той не вирее”. Това е добра новина за всички от голямото му семейство, защото най-близката болница е на 30 км.
Но освен за физическото оцеляване, отец Иван се грижи и за духовното. Отбелязва, че в селото цари безверие. „Никой не идва на църква – идват тези, които аз съм ги довел”, допълва с разоравание. Затова и прави курбан на празници – за да привлече хората.
Според него изпитанието с вируса ни показва, че трябва да се върнем към вярата и да сме по-смирени.
Цялото интервю с отец Иван четете утре в Дебати.бг
