Тази година се движи много, много бързо. Поради продължаващата пандемия, всяка седмица се публикуват потоци и потоци от нови прозрения за COVID-19, които помагат в борбата с вируса. Не само има сериозен напредък в разбирането ни за разпространението на вируса, но експертите вече разработиха и няколко ваксини срещу коронавирус (като ваксината на Pfizer).

Като цяло ни заля страшно много информация, за да сме в течение на новите разкрития. Ето защо вирусолозите, между които д-р Мюг Севик – преподавател от Университета в Сейнт Андрюс и член на правителствената консултативна група за нови и възникващи респираторни вирусни заплахи (NervTag) – публикуваха изчерпателен метаанализ на скорошни изследвания, свързани с COVID-19. За тях разказва „Сайънс Фокус“.

Те обхващат динамиката на вирусното натоварване, разпространението на вируса и инфекциозностт му. Изследвани са 79 проучвания за коронавируса, публикувани през последните 12 месеца, с цел по-добро разбиране на ключовите фактори зад предаването на COVID-19.

Констатациите на прегледа? Много. От идентифицирането на фактори, които драстично повишават риска от инфекция, до ролята на асимптоматичните носители, документът подчертава ключови разкрития за коронавируса – и недоразумения.

Основни констатации

Бе забелязано, че по-голямата част от инфекциите се случват в затворени помещения. До април или може би май ние смятахме, че всяко затворено място крие подобен риск. Но сега е много по-ясно, че не всички дейности или места са еднакви, когато разглеждаме предаването.

Също така е много по-ясно, че продължителността на контакта е важна. Колкото повече време прекарвате със заразен човек, толкова по-голям е рискът.

Ако сте на закрито и ако извършвате различни дейности – пеете, крещите или ядете – произвеждате много повече капчици. И ако в стаята няма достатъчно вентилация, тогава тези капчици могат да се задържат по-дълго.

Има някои изследвания, които показват, че простото отваряне на прозорец намалява риска от инфекция. Например има проучване, изследващо огнище в автобус. И хората, седели до прозореца, не са били заразени.

Много се фокусираме върху миенето на ръцете, което също е важно. Но трябва да подчертаем факта, че ако прекарвате много време в закрито пространство, в което вратата или прозорецът не са отворени, рискът е по-голям – дори да си миете ръцете. Отварянето на прозорците е важно, защото трябва да имаме така наречените шест „смени на въздуха“ за един час. Ако отворите прозорец в малка стая само с около 5 см, това може да изчисти въздуха за петима души.

Друг ключов фактор са социално-икономическите обстоятелства. Размерът на домакинството е доста важен. Например има проучване, проведено във Франция, което показва, че ако живеете в претъпкани жилища, рискът от заразяване е три пъти повече от такова, в което има повече място.

Как тези открития променят стратегиите за проследяване на контактите?

Това, което научихме през последните няколко месеца, е, че COVID-19 има тенденция да се разпространява в клъстери. Но мисля, че това все още не е навлязло напълно в нашия начин на мислене. И в действителност не е навлязло в нашите превантивни практики, защото все още се фокусираме върху грипоподобна динамика на предаване, където често всеки човек предава заразата на друг човек. Това, което виждаме при COVID, е, че мнозинството не предава инфекцията, но малък брой причиняват големи клъстери. Така че знанието къде се случва предаването и разбирането на високорисковите среди може да ни помогне да предприемем далеч по-нюансиран и целенасочен подход. И това може да ни помогне да насочим усилията си за проследяване на контактите.

Така например, Южна Корея откри малък клъстер, свързан с нощен клуб и след това тества всички, които са били в този нощен клуб. Това не е типът за проследяване на контакти, който в момента действа във Великобритания, където основно се проследяват контактите на лицето.

Създаването на стратегия, фокусирана върху клъстерите – идентифициране на места, свързани с висок риск – може да помогне за връщане към нормалното.

Може ли да се избегнат по-строги мерки за блокиране, ако се идентифицират високорисковите среди?

Именно. Това прави Япония. Нейните насоки са, че трябва да се избягват тълпите и близък контакт в затворени пространства, особено ако това включва говорене и пеене. Това основно показва на хората къде се случват повечето инфекции.

Много държави налагат носене на маски на открито. Може би това може да е полезно, ако сте в претъпкана среда на открито. Но ако вървите по празна улица без социален контакт, не е задължително да поставяте маска. Тези съобщения са доста вредни, защото хората наистина не разбират къде е истинският риск. Много хора все още се страхуват да отидат до супермаркета, докато седят в ресторант с часове. Рискът от предаване е много различен. В супермаркет хората често не прекарват много време и има огромно пространство и често не се доближават много до хората. Но в ресторантите говорят и ядат на групи. Когато са в група, хората са склонни да се чувстват много по-комфортно и не спазват същите мерки с хора, които не познават. Именно там виждаме заразата да се случва.

Колко голям проблем е асимптоматичното предаване?

Асимптоматичните хора – които по принцип не показват никакви симптоми – може да не допринасят толкова, колкото някой, който е станал симптоматичен или е получил симптоми по-късно. Асимптоматичните хора са около 20% от всички инфекции и те са една трета толкова инфекциозни, колкото тези, които имат или продължават да развиват симптоми.

Това ни показва, че трябва да се съсредоточим много повече върху симптоматичните хора: как бихме могли да ги идентифицираме рано, как бихме могли да ги тестваме по-рано, как можем да се уверим, че те се изолират по време на най-инфекциозните си периоди, вместо да се опитваме да идентифицираме всички.

Имаше много дискусии за това кой да се тества и дали да тестваме и асимптоматични хора. Добре е асимптоматичните контакти на всеки заразен човек да бъдат тествани. Но потенциално не е задължително да се тестват всички. Япония, например, в момента не тества всички – тя се фокусира върху големи клъстери и среди. Един от епидемиолозите от Япония казва, че техният подход е като да изследваш гора и да се опитваш да откриеш плодовете, а не дърветата. Той смята, че западният свят се разсейва от дърветата и се е загубил малко.