Защо пада турската лира?
Турската валута постигна рекордно ниско ниво спрямо еврото и щатския долар през миналата година, въпреки усилията на Централната банка на страната да го спре. Падането е вследствие както на ефекта от глобалната пандемия от COVID -19, така и от лошата икономическа политика на страната.
В четвъртък тypcĸaтa лиpa ce пoвиши c близo 1% cпpямo дoлapa, cлeд ĸaтo Цeнтpaлнaтa бaнĸa нa cтpaнaтa peши дa зaдъpжи ocнoвния лиxвeн пpoцeнт нa 17%. Дeйcтвиeтo нa бaнĸaтa бeше oчaĸвaнo, нo ocвeн тoвa в изявлeниeтo cи тя oбeщa дa зaтeгнe ĸpeдитиpaнeтo дoпълнитeлнo c пoĸaчвaнe нa лиxвaтa, aĸo e нeoбxoдимo, зa дa ce пpeбopи c инфлaциятa и cлaбaтa вaлyтa.
Пpeз дeĸeмвpи инфлaциятa в Typция ce пoĸaчи дo 14.6%, eднa oт нaй-виcoĸитe cpeд paзвивaщитe ce пaзapи и мнoгo нaд oфициaлнaтa цeл нa пpaвитeлcтвoтo oт 5%.
Hoвият yпpaвитeл нa бaнĸaтa Haджъ Aгбaл пoвиши лиxвeния пpoцeнт c 675 бaзиcни пyнĸтa oт 10.25% oт нoeмвpи, зa дa пoдĸpeпи лиpaтa и дa oтгoвopи нa инфлaциятa, ĸoятo oт 3 гoдини e пpeдимнo двyцифpeнa.
Пътят към ада
Въпреки че валутите на развиващите се пазари паднаха навсякъде, турската валута се оказа най-губеща, тъй като неформалните мерки, предложени от Централната банка за стабилизиране на лирата, се оказаха само временни.
Лошото представяне на турската валута се държи и на комбинацията от нарастващото геополитическо напрежение и опасения на инвеститорите относно управлението на икономиката и изчерпаните резерви от чуждестранна валута на страната.
Друг фактор, който се отразява неблагоприятно на курса на турската лира, е свързан с политиката на президента Реджеп Ердоган. През 2020 той смени управителя на централната банка на фона на обезценяващата се национална валута. Новият управител Наджи Агбал вече беше повишил ключовия лихвен процент значително с 4,75 процентни пункта и така се противопостави на валутния колапс. Лирата започна да се възстановява.
Преди това централната банка на страната беше известна с това, че избягва по-строга парична политика, особено под формата на по-високи лихвени проценти, доколкото е възможно. Ердоган не спира да настоява за нови понижения на основния лихвен процент, защото смята, че по този начин може да съживи икономиката. Повечето експерти обаче са убедени, че трябва да се направи точно обратното – повишение на основния лихвен процент. Според тях това е единственият ефективен метод да се овладее девалвацията на лирата. Експертите обаче се съмняват доколко Централната банка е политически независима от властта.
Инвеститорите остават скептични и относно обещанията на президента Ердоган да се придържа към ортодоксални политики, след като през ноември миналата година той отстрани Берат Албайрак от поста финансов министър. Под ръководството на Албайрак страната ограничи търговията с лири с международни финансови институции, докато агресивно свиваше разходите по заемите, което доведе до отлив на външен капитал за 34 млрд. долара от турски акции и правителствени облигации.
Пандемията от коронавирус засегна Турция тежко поради изчезналите приходи от туризма, а слабостта на турската икономика допълнително изостря проблемите.
Турската лира страда значително от икономическите последици от пандемията от COVID-19, губейки около една трета от стойността си спрямо щатския долар през 2020 г. и задълбочавайки валутна криза, съществуваща от 2018 г.
Докато Турция се радва на стабилен икономически растеж през последните няколко години, главно поради строителния бум след рецесията през 2008 г., пандемията през 2020 г., загубата на приходи от туризъм, забраната за пътуване и гореспоменатата валутна криза несъмнено вкараха страната в състояние на икономически сътресения.
Освен това все по-агресивната външна намеса на турския президент Реджеп Тайип Ердоган в различни конфликти в Либия, Сирия и Ирак, както и сближаването му с Русия, продължават да поставят страната в противоречие със Запада. Турското ръководство е изправено пред все по-неблагоприятна международна среда, идваща от новата администрация на САЩ.
Закупуването на руската система за противоракетна отбрана С-400 от Турция също подкопава доверието на САЩ към своя съюзник от НАТО, заради което бяха наложени и санкции.
Очаквания и прогнози
„Лирата може да се засили до под 7 лири за долар през тази година“, прогнозира Пьотр Матяс, валутен стратег в Rabobank в Лондон.
„Ако Вашингтон и Анкара успеят да подобрят отношенията си, след като САЩ им наложиха леки санкции заради закупуването от Турция на руски ракетни системи С-400, това ще предизвика ново поскъпване на лирата“, прогнозира макроикономистът на Coex Partners Хенрик Гюлберг в Лондон. По думите му лирата ще се търгува между 7.25-7.50 за долар през първата половина на годината на фона на по-широката слабост на зелените пари.
Въпреки че засега новите политики вървят в правилната посока, трейдърите са били разочаровани твърде често. Улрих Льойтман, ръководител Валутна стратегия в Commerzbank AG във Франкфурт, казва, че все още не е убеден в промяната на посоката на правителството и прогнозира, че лирата ще се обезцени до 8,75 за долар до края на 2021 г., което е спад от около 10% от сегашните нива.
