Преди няколко дни на заседание на Министерски съвет турският президент Реджеп Ердоган предложи да се започне обсъждането на нова конституция на страната. Това става едва 4 години, след като основният закон на Турция бе променен след народно допитване.
Това предизвика множество коментари и догадки за мотивите. Ако трябва да се обобщи, става въпрос за желанието на управляващия „Народен алианс“ /Партията на справедливостта и развитието /ПСР/ на Ердоган и Партията на националистическото действие /ПНД/ на Девлет Бахчели/ да разцепят опозицията.
Направените напоследък социологически изследвания показват, че ако сега се провеждаха изборите за държавен глава, Ердоган щеше да загуби и от двамата най-изявени потенциални претенденти на конкурентния „Национален алианс“.
Последният е съставен на 1 май 2018 г. от Народнорепубликанската партия /НРП/, Партията на „доброто“, Партията на благоденствието и Демократическата партия. Срещу членовете на НРП, респективно кмета на Анкара Мансур Саваш Ердоган би загубил с 36,5% срещу 43,9%, а срещу кмета на Истанбул с 37% срещу 42,6%. В директното противопоставяне Народен алианс срещу Национален алианс, първият би спечелил с 43,7% срещу 38%.
Тук обаче отново гласовете на кюрдите играят ролята на балансьор. На местните избори именно те се превърнаха в електорален резервоар на опозицията, която спечели големите градове. На национално ниво прокюрдската Демократична партия на народите печели около 10%, които прибавени към Националния алианс, биха донесли победа за опозиционния блок в парламента.
Заявката за нова конституция на Ердоган всъщност не поставя въпроса за връщането към парламентарната република. Това е най-малкото, което би желал Ердоган. Според депутата от НРП Мустафа Балбай, ако „можеше Ердоган би заменил дори министрите с неговите съветници“.
Идеята на турския президент, така недоизказана, е да противопостави поддръжниците на старата система – парламентарната, които са мнозинство в Националния алианс, срещу тези на президентския режим, каквито също има в опозицията. Освен това, експерти считат, че става въпрос за „доизчистване“ на някои, останали от конституцията от 1982 г. текстове, които улесняват лесното създаване на политически партии в Турция.
Мишена на подобни намерения са именно кюрдите, но и двете новосформирани партии от отцепниците от ПСР, тази на Ахмед Давудоглу и Али Бабаджан. Намаляването на рейтинга на ПСР идва именно от „всмукването“ на електорат от двамата бивши активисти на партията на Ердоган. Между впрочем тяхната популярност върви бавно, но нагоре. Социолозите им дават около 3%, всяка една от тях. Наблюдатели отбелязват, че тактиката на ПСР е да всее раздор между Давудоглу и Бабаджан, с цел да се самоунищожат.
Най-ухажвани са обаче действащите членове на Националния алианс. Ердоган направи безпрецедентно посещение в дома на председателя на Върховния консултативен съвет на Партията на благоденствието Угузхан Тюрк, която е формирана от историческия създател на ислямисткото движение в Турция и духовен баща на Ердоган – Неджметин Ербакан. Последната, явявайки се сама на избори, получаваше около 2% от гласовете, но все пак представлява легитимен конкурент на ПСР за консервативния проислямистки електорат в страната.
В същото време председателят на партията Тимил Карамоллаоглу направи демонстративно посещение в дома на лидера на НРП Кемал Калъчдаорглу и изрази публично своето мнение за предложението за нова конституция.
Друг, особено ухажван от Ердоган член на Националния алианс, е Партията на „доброто“ и особено нейната лидерка Мерал Акшенер – отцепник от ПНД и бивш министър на вътрешните работи. Нейната популярност расте /вече е 13% в сравнение с 2018 г., когато е около 8%/, като рейтингът на тази формация е дори по-висок от този на техните бивши съпартийци. Предложенията за забраната на прокюрдската ДПН е своеобразно съблазняване на турските националисти, които обаче в лицето на Партията на доброто се намират в трудна ситуация. Получава се сблъсък между идеологически негативни нагласи и електорални симпатии към политическия субект, представляващ турските кюрди.
Освен това, Ердоган има апетит и към гласовете на 36-те депутати от Партия на доброто в настоящия парламент. В момента Народният алианс разполага с 337 депутата, които обаче не достигат за директното одобряване на евентуално новия предложен конституционен текст. За това се искат 2/3 от всички 600 депутата, т.е. 400 гласа.
Ако обаче предложението за нов основен закон получи подкрепата между 400 и 367 депутата, президентът може да предизвика референдум за предложения конституционен текст. Така депутатите на Партията на доброто държат ключа за евентуалното народно допитване на предложенията на Ердоган.
Ако те минат на референдума, задачата на Ердоган на президентските избори, срещу който и да е от опонентите му от НРП, ще е чувствително по-лека.
На този етап, усилията на Ердоган да отцепи Партията на доброто от опозиционния блок остават неуспешни. Две години преди ключовите избори през 2023 г. Ердоган изостава и затова прави само външно изглеждащи „екзотични“ предложения за нова конституция.
