Млад мъж влиза в полицейското управление в Банско жив и здрав и излиза с изкълчена капачка на коляното и синини по лицето и рамото, а в продължение на месеци едва ходи. Случаят е от 2013 г. и след като две български съдилища не видяха в него недопустимо полицейско насилие, днес Европейският съд по правата на човека осъди държавата да плати на пострадалия 15 000 евро, пишат от Лекс.бг.
Съдът в Страсбург приема, че в неговия случай е налице нечовешко и унизително отношение от полицията, а казусът му не е разследван ефективно, като специално подчертава, че полицията и прокуратурата са си свършили работата, а критикува съдилищата в Благоевград. И заявява, че те въобще не са проверили дали употребената срещу мъжа сила от униформен е била абсолютно необходима и пропорционална.
Нещо повече, по този казус съдът в Страсбург заявява, че се налага нещо, което прави изключително рядко – да влезе в ролята на първоинстанционен съд по фактите, за да провери всички констатации на българските съдилища.
Какво се случва през април 2013 година?
Историята се е случила през април 2013 г. в Банско, когато неизвестни чупят няколко улични лампи. Полицаи тръгнали да търсят вандалите и намират Ивайло Янчовичин, който тогава е на 26 години, с група негови приятели да пият бира пред един магазин. Компанията отишла доброволно в полицейското управление, всички дали писмени показания и участвали в разпознаване.
Според служителите на МВР с влизането си в полицейското управление Янчовичин, започнал да псува и да обижда полицаите. Затова бил отведен в отделна стая от трима полицаи, а приятелите му останали в коридора.
Униформените, които го отвели, разказват, че той продължил да псува и да ги обижда и един от тях – Т.В., го предупредил, че ако не спре, спрямо него ще бъде приложена физическа сила и започнал да пише заповед за задържането му за 24 часа. Тогава Янчовичин ритнал бюро към Т.В., изправил се и започнал да размахва ръце. Полицаят се приближил до мъжа и го принудил на легне на пода, използвайки физическа сила и техника за задържане. Задържаният веднага започнал да крещи, че кракът му е счупен.
Пострадалият твърди, че не е обиждал полицаите, но разменил реплики с Т.В. и след това униформеният започнал да го удря с ръце, свалил го на пода и го ритнал в лявото коляно.
Чувайки виковете, близките на мъжа, влизат в стаята, обаждат се на майка му и идва линейка. Жената незабавно снима сина си и пораженията по тялото му, а прегледалият го хирург издава медицинско свидетелство, че е с изместена капачка на лявото коляно и синини по лицето и лявото рамо.
Още през декември 2014 г. полицаят Т.В. е обвинен за нанасяне на средна телесна повреда на Янчовичин, а само след 3 месеца делото е внесено в районния съд в Благоевград.
Мнозинството в съдебния състав, сформирано от двамата съдебни заседатели, оневинява полицая, а председателят му – единственият съдия, остава на особено мнение. Съдията заявява, че медицинските документи и показанията на лекаря, прегледал Янчовичин, потвърждават именно неговия разказ, че е бил ритнат в коляното от полицая.
Прокуратурата протестира и делото отива в Окръжния съд в Благоевград. Той назначава нова съдебно-медицинска експертиза и тя казва, че изкълчването на капачката настина може да е причинена от директен удар в коляното, но е по-вероятно в този случай да е станала в опит да бъде приведен на колене. Така втората инстанция решава, че капачката е увредена именно докато полицаят прилага техника за обезвреждане, а не защото е ритнал мъжа. И заключава, че той законосъобразно е употребил сила, тъй като Янчовичин е обиждал полицаите и се е опитал да ги удари.
Решението на Европейксия съд по правата на човека
В решението си по делото съдът в Страсбург подчертава, че когато човек при задържането си е в добро здраве, но при освобождаването му се установи, че е пострадал, „държавата е длъжна да предостави правдоподобно обяснение как са причинени тези наранявания“, защото иначе ще означава, че е жертва на недопустимо нечовешко и унизително отношение. Т.е. тежестта на доказване лежи на властите, а не на пострадалия.
„Съдът счита, че дори да приеме, че жалбоподателят не е бил спокоен и е обидил полицаите, няма доказателства, че той е представлявал особена опасност за тях. Преди това не е демонстрирал насилствено поведение спрямо полицаите. Сътрудничил е и не се е противопоставил на отвеждането му в полицейското управление. Материалите по делото сочат, че той доброволно е придружавал полицейските служители и не е бил с белезници по пътя към и вътре в полицейското управление. Също така е важно, че досега не е бил заподозрян в извършване на насилствено престъпление“, пише ЕСПЧ в решението си.
И подчертава, че поведението на Янчовичин не изглежда да е от такъв характер, че да оправдава прибягването до такава значителна физическа сила. Не само, че е влязъл доброволно в стаята с тримата полицаи, но и те очевидно са повече от него. „В това отношение Съдът отново подчертава, че чл. 2 и чл. 3 от Конвенцията установяват задължение за държавата да обучава своите служители на реда по такъв начин, че да гарантира високо ниво на компетентност в тяхното професионално поведение, така че никой да не е подложен на отношение, което противоречи на тези разпоредби“, се посочва в решението.
Голяма част от него е посветена на това, че българските съдилища въобще не са изследвали дали в случая е спазен Законът за МВР, който предвижда, че полицаите могат да използват сила само когато това е абсолютно необходимо.
И съдът в Страсбург заявява, че това е абсолютно несъвместимо с неговите стандарти. Това обаче не е първият път, в който българската правосъдна система бива подлагана на съмнение.
Съдът отбелязва, че в актовете им няма и наченки на оценка за пропорционалността на силата, използвана срещу Янчовичин, нито анализ на степента на използваната сила и дали тя е била необходима при това поведение на мъжа.
Затова ЕСПЧ констатира, че случаят не е разследван ефективно, а Янчовичин е бил подложен на полицейско насилие и му присъжда обезщетение от 15 000 евро.
