В два поредни дни ДПС и БСП заявиха подкрепа за правителство, предложено от “Има такъв народ”, което се предполага да бъде гласувано от останалите партии в парламента, заявили като свой приоритет отстраняването на Борисов и корпорацията му ГЕРБ от властта. Изглежда като ухажване, но е всъщност демонстративен брак по сметка.
Браковете по сметка не са романтични, но не бива да забравяме, че по света, включително в просветената Европа, браковете по любов са новост, от която се възползват едва последните няколко поколения. Приятно или не, но е също така факт, че браковете по сметка често пъти оцеляват повече и по-дълго. За сведение на Борисов и неговата пропагандна машина.
Отговорът на неформалния, но вече утвърден говорител на “Има такъв народ” Тошко Йорданов, може да се тълкува като косвено съгласие с двете предложения. Защото той не ги отхвърли, а заяви, че препотвърждава позицията на партията да не се коалира с ДПС и БСП, които изрично намекнаха, че не желаят да получат министри срещу своята подкрепа, т.е. не стремят към следизборна коалиция и коалиционно управление.
Тук ще помоля човеколюбиво привържениците на ГЕРБ да пият нещо успокоително, защото ще направя аналогия с положението на Хитлер, който се беше споразумял ( негласно ) със Сталин, разчитащ фюрерът да прегази Европа, за да се възползва от трагедията й след това като “освободител” на поробените народи от Германия, която да бъде отслабена от войната срещу Запада.
Борисов, разбира се, по нищо не прилича на Хитлер със своята страхливост пред всеки проблем, който може да му донесе негативи по отношение на основната му цел – да властва на всяка цена. Подобно на Сталин, на когото също не прилича по нищо в буквалния смисъл, нашият автократ управляваше в таен сговор с ДПС и в постоянен режим на готовност да угоди на БСП с всичко, което му подсигуряваше тила, за да разпокъсва ( например извънпарламентарната прозападна опозиция), за да владее положението в България.
“Хитрата сврака” Борисов си изпроси “с двата крака” най-сетне откриването на общ фронт срещу себе си. Тайните му крепители от ДПС и съзаклятниците му от БСП по разни консервативни каузи ( като Истанбулската конвенция, да не говорим за руския “Турски поток” и съветския проект АЕЦ “Белене”), решиха да дебаркират на брега му , почти като Христо Иванов в Росенец, за да не му позволят да остане в крепостта на властта. Дебаркират с оръжие, което в очите на логично мислещите хора го обезоръжава.
Аналогията на западния съюз със Сталин срещу Хитлер, към която червените у нас обичат да прибягват в трудни за тях мигове, този път има своите основания при цялата условност на сравнението между Чърчил, Рузвелт и техния антипод Сталин, изправени заедно срещу Хитлер като по-голямото зло към онзи исторически момент.
Предстои битка в стила на Кремъл, който по стара руско-съветска традиция предпочита да преговаря поединично с противниците си, вместо да се сблъска с обединените им сили – например под формата на ЕС и НАТО. Борисов се направи на “русофоб”, за да замаже впечатлението от предателството си с ударното изграждане на “Турски поток” в интерес на московската мания да използва газовия си пистолет за имперски шантаж на Европа и най-вече на Украйна. Сега ще го видим и в позата на “жертвата” на “безпринципни договорки”.
Циркаджийските му номера обаче няма кого да зарибят. Изборите минаха.Всичко е в ръцете на легитимните субекти на огромното мнозинство депутатите от партиите, заявили волята да предотвратят поредната победа на Борисов и неговия Вермахт ГЕРБ над България. А ако постигнат успех в това начинание, можем да доживеем и до нов Нюрнберг, от което фюрерът на простите у нас се бои най-много.
Неговите пропагандатори, които безсрамно го обявяваха за единствен, неповторим и безалтернативен водач на България, ще извадят от собствения нафталин плашилото на Отечествения фронт, сякаш самият Борисов не управляваше толкова години именно чрез отечествено фронтови патерици, включително от фашизоиден тип.
Воят срещу обединените сили на партиите, желаещи да спрат възпроизвеждането на тумора “Борисов” във властта, предстои. Не е сигурно дали офертата на ДПС и БСП ще се материализира в правителство. Трудно е да се гадае при толкова “загадъчен” субект като Станислав Трифонов. Но първата крачка е направена.
Нали това искахме всички, които със завист отбелязвахме чуждите примери? Например в случая с обединението на партиите в Унгария на основата на общия интерес да бъде отстранен Орбан. Направиха го и се тюхкахме, че тук не сме дорасли до такава политическа зрялост. Но сега се отваря възможност да бъде премахнат от властта българският вариант на унгареца. Ако се получи, ще се подредим ( условно казано поради някои големи разлики между нас ) до французите, които заедно преградиха от ляво и от дясно пътя на путинолюбивата Марин льо Пен към президентския пост. И ще изпреварим турската опозиция, която постигна подобно обединение срещу Ердоган, но все още не е успяла да го отмести от султанския диван.
Интересна е за(д)явката на Нинова по отношение на президента Радев. В Рамките на едно интервю тя два пъти изтъкна, че не е добре да се стига сега до предсрочни избори и служебен кабинет ( съставен от Радев, като се подразбира). Тя дори каза в прав текст, че той си носи отговорността за действията ( несъгласувани с БСП ). Дали тази позиция е съгласувана със самия Радев, за да бъде обезоръжена пропагандата на Борисов срещу Радев като командир на положението, включително в БСП ( както самият Методиевич интригантски намекна за намерение на Радев да оглави БСП ) или наистина има сериозен разрив между „Позитано“ и „Дондуков 1“, в момента не е ясно.
Неизвестните величини, които биха позволили да се сглоби компромисен кабинет на възстановяването на българската демокрация след дългия разгул на Борисовата автокрация, са повече от гаранциите, че на това сложно поприще на обединението ще бъде постигнат успех. Но си струва да се опита.
