ДПС направи поредния голям ихтибар на българската демокрация. Ще подкрепи „трите нови политически сили в 45 НС“ за да направи промяна, която да спре „омразата, разделението, противопоставянето, арогантността и агресията“.
Мен тази оферта не ме изненадва. Изненадва ме безразличието, с което беше посрещната от новите депутати и от обществеността извън 45 НС. Сякаш се приема за естествено, че Сараят, който от поне десетилетие е в основата на българската олигархична пирамида, интегрираща мафиотска икономика с олигархична политика може и трябва арогантно и лицемерно да неглижира тази своя роля и да се нареди – ни лик ял, ни лук мирисал – до „силите на обновлението“. Наистина, в повече ми идва тази арогантност. Единствен Христо Иванов (лидер на ДБ) посочи от парламентарната трибуна истинското място и на ДПС и на Сарая зад ДПС в ролята на „вечни консуматори на властта“.
Никой не бива да се заблуждава. През 2014 г. ДПС слезе от публичната сцена на властта защото Сараят бе затворил кръга на лъжата, предателството и грабежа като партньор на всички управления от 2001 г. нататък. Никой не искаше да бъде публичен партньор на ДПС и Доган – защото партньорството с тях означаваше и означава сигурно унижение и провал. Бойко Борисов добре знаеше това и отказа публична коалиция с ДПС още през 2009 г. Но за да остане на власт разбра, че трябва да плаща данък на основния разпоредител с властта от името на българската олигархия – Сарая. Задкулисното бизнес партньорство със Сарая и неговите финансово-корпоративни метастази задържаха ГЕРБ на власт и сваляха ГЕРБ от власт. (Помните ли едни стари протести от февруари 2013 г.?) Днес Кочиашът на олигархичната политическа колесница иска да смени уморените коне и се облизва за свежа политическа плът – търси ортаклък с „новите политически сили“, да ги сложи на коляно, да ги погали…
Най-отблъскващо е, че в тези свои последователни действия Сараят си осигури статут на страхопочитание и мълчание – омерта от страна на политици, общественици и дори граждански активисти. Избраниците на върха на ДПС поддържат публично поведение на олимпийско високомерие и презрение към колегите си от другите партии, разполагат със статут на безнаказаност от възможни санкции на българското обществено мнение и българските гласоподаватели. ДПС все още разполага с безропотната подкрепа на над 300 000 български турци и мюсюлмани, които биват редовно захранвани с митовете за един възможен нов „възродителен процес“, ако те не гласуват за ДПС. За българските турци и мюсюлмани 10 ноември още не е дошъл. За тях член първи все още е в сила. Просто защото българската посткомунистическа олигархия избра етнокорпоративната пирамида на Сарая и неговото политическо лице – ДПС – за свой политически посредник между държавата и подземието на олигархичната обществена власт.
Този избор е направен именно защото ДПС е в състояние да служи на олигархията без да е зависима от представителство, от демократични институции, от капризите на електоралната политика. Тези хора се държат като свръхчовеци, които не дължат на останалите нищо – нито почтеност, нито етика на отношенията, нито респект към човешкото достойнство на партньори и съперници. Именно това отношение към обществото, към всички останали накара Иван Костов преди четвърт век да нарече Ахмед Доган „проклятието на България“. Тогава не го разбраха – интерпретираха тези думи като израз на гняв в отношенията на едно междуличностно политическо съперничество. Не всички разбират тези думи и днес. Днес, когато аморалността и арогантността на Сарайската политика има зад гърба си не само „Мултигруп“ и подкрепата на младата посткомунистическа мафия, а практически цялата държавнополитическа и стопанско-олигархична пирамида на България.
За тази роля на Сарая и ДПС днес мълчат почти всички. Някои – защото са продукт на Сарая с етикет „нови политически сили“. Други – защото се страхуват от Сарая, защото са яли бой от Сарая. Трети – защото се надяват да използват подкрепата на Сарая в изострените си амбиции и битки с политически съперници. Дами и господа – не мълчете за Сарая! Неговата уродлива задкулисна власт лишава от свобода всички ни – както българи, така и турци, както мюсюлмани, така и всички други. От 20 години наблюдаваме безпомощно как посткомунистическата олигархия изсмуква безжалостно и без това слабите защитни сили на демокрацията в България, превръщайки я във фасада. Как налага огромен корупционен данък върху българското общество, устойчиво привързвайки го към дъното на Европа и цивилизования свят. Сараят е инструменталната схема, чрез която това изсмукване се случва в реалния живот. Бойко, Слави, Мая и С-ие са взаимозаменяеми бушони на изхода на тази смучеща инсталация. Ударете по инсталацията – така ще разголите олигархичната инфраструктура зад нея. Тогава вече ще видите наяве и кой е истинския ви противник. Дотогава – само ще гледате дефилирането на политическите манекени на сцената.
Коментарът е от блога на автора. Заглавието е на ДЕБАТИ БГ
