Кольо Парамов е български финансов експерт и политик. Завършил е „Икономическа география“, „Философия“ в СУ „Климент Охридски“ и „Международни икономически отношения“ в УНСС. Народен представител от парламентарната група на БСП в 36-то Народно събрание. Бил е зам.-директор на „Горубсо“ – Златоград и главен ревизор на БНБ. Парамов е бил и съветник на премиера Бойко Борисов.
Г-н Парамов, как оценявате първите действия на новия финансов министър Асен Василев?
Очаквах повече от него. Трябваше да не подценява информационната база на стария финансов министър. Той беше енциклопедия за финансите на България за последните 30 години. Не може да се принизява и с лека ръка да се подминава такова поведение. Не може с предварителни, прибързани и елементарни констатации изведнъж да се зачерква цялото поле на действие на държавността. Той би следвало да бъде малко повече привързан към работата, колкото е и новият икономически министър. Реалният план на новият икономически министър е далеч по-приложим. Държа много на финансовите министри, затова съм толкова критичен. И знам откъде тръгнахме пред 90-те. Преминахме през тресавището на Жан Виденов и комбинациите на Иван Костов. И стигане до много сложната категория – отрицание на отрицанието. Не може да отминем толкова прибързано и неточно цялата същност на българските финанси. Особено в последните години, с изключение на 2-3 неща като КТБ, забавяне на влизането в еврото и някои други основни пропуски след фаталното управление на Орешарски, донесоха определени загуби.Иначе сме поизравнени като условия.
Вече излезе списък на най-големите длъжница, как ще го коментирате?
Що се отнася до длъжниците – има много фирми, които НАП прихванаха. Много от тях умишлено продадоха фирми на хора, които нямат никакво състояние. Например набедени богаташи, които имат по 20 -30 фирми и всяка от тях дължи 1- 2 милиона. Това е пародия в данъчното обслужване на държавата и никакъв респект. Аз бих ги осигурил на директен наказателен вариант. Защото не е възможно един неграмотен човек с 6-ти, 7-ми клас да има 20 фирми с по 8 човека и да има да дава по половин или един милион. Това не е бизнес, а пародия и гавра със стандарта на българския капитализъм.
Ако говорим за случая „Лукойл”, например, това е друг тип образец. Там коментарът е в по-различен план – на база данъчните задължения, сравнен с капиталовложенията. Имаме информация, че през последните 15 години „Лукойл” е регистрирал бизнес за над 15 милиарда лева и не е платил една стотинка навънка. Това е тотална неграмотност. В края на годината, цялата фирма умишлено се фактурира на загуба. Това се прави, за да не се отчете данък печалба или други вземания към хазната. В същото време пародията е, че всяко тримесечие в Москва „Лукойл” отчита печалба. Елиминира се уж загубата, която е реализирана в България, а се отчита истинската печалба в централата. Това „изкуствено счетоводство”. Това може да просъществува няколко години, но не и 15 подред. Не може фирма, свързана с петрол, да бъде на загуба.
Има ли публични сведения защо тези пари не са били събрани? На какво се дължи това – на законови пречки, некомпетентност или корупция?
Не знам за каква некомпетентност може да става дума. Тук може да се говори само за умисъл. Ако проектираме умисъл в изкуствено занижаване на приходната част и прилагаме увеличение на разходите с цел изкуствено да докараме фирмата за загуба, за да елиминираме данъчните задължения е едно. Това означава фалшификация на резултатите. Това вече зависи от качествената работа на служителите на НАП, които са длъжни да проверят всички в детайл. Ако тази картина се повтаря ежегодно, трябва да видим кой проявява този умисъл от начало докрай, за да има тази вредна практика за държавата. Не може 15 години да си на загуба и да продължаваш да работиш на загуба.
Има системни и категорични неточности, които се проверяват от начало докрай. Представете си Москва да си позволи да поддържа „Лукойл – България 15 години на загуба.
Защо в митниците липсват акцизите? Как оценявате предприетите мерки в тази?
Налагат се крути мерки, не какви да е, във всяко едно направление, за да можете ясно да се отчете за какво става дума и да се види какъв е подходът и каква е практиката. Навремето, ако бяха приложили действителната, директната и безкомпромисна схема на респект от министъра до последния чиновник. След Милен Велчев, се появи Станишев, който нямаше един ден трудов стаж като министър-председател. След това се появиха странни хора, и странни обещания. Парите не са събирани, защото няма професионализъм. Ако Станишев беше истински министър председател той нямаше да допусне това аматьорско поведение и да допусне червените барони да станат олигарси. Родиха изкривен, подъл капитализъм, който ражда нова олигархия. Когато забогатее, става безконтролна. Например България е единствената държава, в която няма контрол над собствеността на земята.
В митниците ли са парите, които реално липсват и за пенсии?
Част от тези пари, които липсват и които могат да отидат за пенсии и за други неща. Мерките, които се прилагат, са опит, който се заявява публично. Оставаме да видим до какво ще доведе този опит, докъде ще стигне и какво редовно правителство ще се състави и по какъв начин ще бъде наложен контрол в митниците и НАП. Освобождаването на главния данъчен е нож с две остриета. Не може толкова бързо да се елиминира ангажиментът и изведнъж да се каже, че той не струва 5 пари. Ако аз решавам този въпрос – новият ще работят 6 месеца и ще ги обвържа на детайла, обвързваща проверка в денонощен план, за да имам данни от двете направления. Парите не се разпределят правилно, това е ключът към истинските реформи.
