Венецуела е далеч от България. Много далеч. На 9 000 километра и повече. Там управляват социалисти, наследниците на Уго Чавес. Откакто Чавес умря, държавата се тресе, но понеже е далече, това не ни засяга, както обичаше да казва бившият български цар и премиер.
ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ
От известно време обаче ни занимават. Беднотия, храната не стига, бунтове всеки ден. Наш`те десни викат – те това е социализъм. Левите – диверсия, америкаците му правят на Мадуро преврат, така свалиха Алиенде, венецуелските капиталисти крият храните, та народът да гладува и да свали омразните камунисти.
Не мога да си представя истински капиталист, който да може да продаде нещо на цена, дето му се вижда добра и да го крие по складовете.
Но както и да е.
По ми е интересна технологията на мисленето.
И във Венецуела, но също и в Русия, но също и в България битува разбирането, че сме готини, силни, добри, ако ни оставят, ще оправим света за 5-10 минути, ама злите външни сили ни пречат.
В българския вариант тази концепция има два варианта – разбира се.
Левият прочит, той е повече руски – е, че Европейският съюз и НАТО са ни спирачката. Ако тях ги нямаше, ще цъфтим и ще връзваме.
Десният е огледален. Русия ни ограбва, ако не беше това, то щеше да е благоденствие, цветя, прекрасен неокапиталистически свят.
Измежду тези две глобални обяснения на света, в които ние сме пионки, бурмички, винтчета, които ще постигнат всичко, ако не им се пречи, се прокрадват маргинални мнения.
Ние допуснахме тази свинщина. Ако искаме, ако можем, ако положим усилия…
Ама не.
Друг ни е виновен.
Venceremos, Venezuela. Venceremos, България.
