Какво се случи на заседанието на ВСС и как се стигна дотук?
С 12 на 8 гласа пленумът на Висшия съдебен съвет отхвърли искането на министъра на правосъдието Янаки Стоилов като недопустимо относно това да бъде ли освободен Иван Гешев от поста главен прокурор на предвидените в Конституцията основания. Предложението на правосъдния министър се основава на данни, изложени от министъра на вътрешните работи Бойко Рашков, които дават основание за това, че Иван Гешев с действията си е извършил тежко нарушение, системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт.
Мнозинството във ВСС прие тезата на близкия до ДПС следовател Стефан Петров за това, че министърът на правосъдието няма компетентността да прави предложение за освобождаване на главния прокурор. Поради това и не се стигна до процедурно обсъждане по същество има ли основания за освобождаване на Гешев. С произведеното решение на съдебния съвет на практика се стига до неприлагането на Закона за съдебната власт, което е грубо правонарушение и само по себе си е предпоставка за търсене на отговорност от самите членове на ВСС. Процедурата по освобождаване на главния прокурор е огледална на тази по избора и не оставя никакво съмнение за това може ли министърът на прaвосъдието да инициира прекратяване на мандата – който може да номинира, може и да иска отстраняването.
Какво да се прави с мнозинството в този състав на ВСС?
Безотговорното поведение на членовете на ВСС не е съпроводено с никаква възможност за санкция. Оценките, които им се поставят след приключване на мандата, се изчерпват с дефиницията „съответни” – без качествен критерий, без оценъчен елемент и без последици за по-нататъшната им кариера.
Предсрочно освобождаване е възможно в този случай на дисциплинарно основание като дисциплинарното производство е необходима предпоставка, за да може за избраните от Народното събрание една пета от депутатите да поискат това, съответно една пета от съдиите и прокурорите за попълнилите съдийската и прокурорската квота. Процедурата е сложна, тромава и трудно би довела до резултат.
Така на практика и ВСС, и главният прокурор се явяват несвързани със системата от държавни органи самодостатъчни органи, които по никакъв начин не подлежат на отчет пред българските граждани.
Оттук насетне обаче с това си поведение членовете на ВСС доказват несъстоятелността на този орган да изпълнява законовите си задължения. В оставащата година от мандата на осмия състав на Съвета най-важното, което му предстои е избор на председател на Върховния касационен съд предвид изтичащия мандат на Лозан Панов. В новата ни история се е стигало до предсрочно прекратяване на няколко мандата на ВСС чрез изменения на съдоустройствения закон, предприети от Народното събрание. Такъв тип действие е рисковано за правната сигурност, но остава единственото средство за това да бъдат предотвратени по-лоши последици за обществото. Вярно би било твърдението, че това става оръжие всяко следващо мнозинство в НС да освобождава неудобни нему състави на ВСС, но като че ли към настоящия момент такова действие е легитимно.
Депутатите разполагат и с процедурната опция преди да предприемат крайни мерки да поискат изслушване на членовете на съдебния съвет в Народното събрание, за да обяснят решението си на българските граждани – чл. 84, т. 17 от Основния закон предполага едно такова действие.
Ще продължи ли Гешев да бъде самодържец отвъд установения конституционен ред?
Възможен ход за някакъв опит за отчет над действията му оттук насетне е именно избор на нов състав на ВСС и използване на възможността по чл. 84, т. 16 от Конституцията. Тази възможност дава право на НС да иска изслушване на главния прокурор без обаче да задава въпроси по конкретни дела.
Останалото го знаем – като че ли към настоящия момент обществото ни е неспособно да излъчи конституционно мнозинство, което да реализира всеобхватна съдебна реформа.
Текстът е публикуван в седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика, заглавието е на редакцията.
