Десетки посрещнаха златната медалистка от Токио 2020 Стойка Кръстева при завръщането й на Летище София. Сред тях бяха личният й треньор Борислав Георгиев, президентът на родната федерация по бокс Красимир Инински, служебният министър на спорта Андрей Кузманов и редица други нейни близки, приятели, треньори и състезатели на СК по бокс „Локомотив“.
Кръстева бе съпроводена от гайди и аплодирана от дошлите на ВИП-а на Терминал 1 след триумфа й в категория до 51 кг на Олимпийските игри в японската столица.
„Благодаря, това ме прави много щастлива и горда. 21 години не са малко, минали сме през какво ли не. Хората, които бяха денонощно до мен, знаят най-добре. Тук е моментът, в който искам да им благодаря. Няма да изреждам всички по имена, защото списъкът е много дълъг и няма да ми стигне времето. Започвам от първия треньор, който ме е открил – Стефан Петков. Минавам през всички треньори във времето, които са допринесли за моето развитие, всички състезатели, които са ми помагали, личният ми треньор Борислав Георгиев, който е до мен нон-стоп, семейството, без което нямаше да съм тук, приятели, федерацията в лицето на г-н Красимир Инински. Към момента също и на Обединени спортни клубове и на Даме Стойков, защото това са хората, които никога не са се отказвали от мен, дори и в най-трудните ми моменти, и са ме подкрепяли“, започна тя.
Стойка Кръстева заяви, че е горда от факта, че е българка. „Може би все още не осъзнавам какво се е случило. След финалния мач, може би съм спала 2-3 часа, така че извинявайте, ако нещо не съм в кондиция. Радвам се, щастлива съм, горда преди всичко, че това се случи именно на мен, че съм накарала цял свят да стане на крака да слуша българския химн. Дори в момента като го казвам настръхвам. Няма нищо по-хубаво от това да знаят коя е България, къде се намира и целият свят да се съобразява с нас. Може да сме малки, но сме много силен и борбен народ и мисля, че го доказахме с екипа. С една дума – горда, с малко повече думи – горда, щастлива и с главни букви – БЪЛГАРКА. Аз съм закърмена с българското и смятам, че всеки един от нас трябва да цени, да уважава, да обича, да тачи и да слага България преди всичко. Мисля, че ние като спортисти можем да го покажем и се надявам това да се е видяло през изминалите дни“.
„Посланието не е на жени и мъже. Посланието е всички да бъдем горди, спортисти, големи хора, и да показваме на младите, които идват след нас какъв е правилният път – труд, постоянство. Важно е да си подаваме ръка и заедно да се справяме с трудностите, дали в спорта, дали в живота. Ние сме една голяма нация по характер, просто трябва да се обединим. Тази сигурност идва благодарение на този дългогодишен труд, на постоянството. Може да прозвучи нескромно, но съм сигурна, че не е имало друга състезателка, която да е тренирала и да е била подготвена така, както бяхме ние преди заминаването и по време на Игрите. Колкото до късмета, ние малко се шегувахме в селото, когато Антоанета Костадинова взе първия медал „Да се отъркаме у теб, да може късметът да дойде при нас“. И така всеки следващ, който взимаше медал, другите отиваха да се допрат до него, за да усетят българския дух и положителната енергия“, завърши златната ни медалистка Стойка Кръстева.
Личният й треньор Борислав Георгиев добави, че успехът й е бил изкован още по време на подготовката в България.
„Както каза Стойка, доста пот и труд хвърлихме в тази дълга и изпълнена с много въпросителни подготовка. След завършването на олимпийската квалификация в Лондон, когато беше прекратена заради пандемията, не се знаеше кога ще продължи квалификацията. Спомням си, че Стойка ми звънна от летището, че ще има 14 дни карантина, и ме попита дали може да спи в залата, защото има вариант след един или два месеца квалификацията да се поднови. Пренесохме половината зала в тях и тя поддържаше форма по време на карантината в тях. Това е зародишът на всичко. Ние не сме спирали да тренираме. До последно не се знаеше кога ще бъде продължението на квалификацията. Когато излязоха датите, вече си начертахме план кога да ни е пикът и тренировките бяха убийствени, особено на Белмекен. Там тренирахме по 5-6 часа на ден – сутрин три и следобед три. Колкото и нескромно да звучи, медалът го изковахме още в България с много, много сериозни тренировки“.
„Овладявах си емоциите, гледахме да няма еуфория след всеки мач. Радвахме се пет минути и гледахме веднага да мислим тактика и стратегия за следващата съперничка. Бяхме здраво стъпили на земята, докато не й вдигнаха ръката на финала. Не сме се отпускали даже и за секунда. Гледахме да не комуникираме с ваши колеги, да не се обидите, искахме да сме изолирани. Целта беше да се съсредоточим само и единствено върху мачовете. Първо, дългогодишният й труд, второ – нейната изключителна борбеност. Тя е много трудолюбив човек, но най-вече честен и добър. И тук вече спортният интелект е от особена важност. Аз мога да направя сложните планове и стратегии, обаче човек трябва да има спортния интелект да ги изпълни. Тя е меко-казано като робот, каквото й кажеш, това прави. Удоволствие е да се работи с нея“, каза още той.
За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини
