СПЕЦИАЛНО ЗА ДЕБАТИ.бг: Илия Чубриков: Автомобилът е оръжие, което не знаеш кога стреля

Г-н Чубриков, вече сте на 82 години, загуби ли се страстта ви към спортните машини или тя е вечна?

Не може да се загуби, човек докато е жив винаги има желания. Единствено физическите възможности започват да се обаждат и човек трябва да мисли какво трябва да направи. Винаги изпитвам удоволствие да карам хубав автомобил. Наскоро карах електрически и мога да кажа, че това е бъдещето.

Твърдо мисля, че ще стане така, защото това е невероятен възход в производството на автомобили. Както виждате, всички световно известни фирми работят в тази насока. Обичам да си шофирам, имам една стара къща в Своге и също така късмета, че оправиха пътя и изпитвам удоволствие да си карам както си знам понякога, но разбира се със спазване на правилника. 

Как и кога се решихте да се занимавате с професионални състезания?

Най-напред започнах с мотоциклети. Роден съм в Габрово, в една и съща година и дата с Елвис Пресли. Той не е бил състезател, разбира се, но е обичал и е карал един розов Кадилак. От Габрово започна всичко. Доста спортисти излизаха от града, и най-напред започнах да карам ски, след това доста време се занимавах и с колоездене. Още от малък, баща ми имаше един мотоциклет и навремето той направи първата фабрика за дървени токове.

Често се качваше в гората, за да избира дървени трупи и ме взимаше с него. Двамата се качвахме на моторетката, тя беше 125 кубика, и още на осем, девет години се научих да карам. От там ми дойде желанието и ми влезе в кръвта. В Габрово направиха състезание до св. Никола, горе в планината до Столетов, и бях запленен.

Тогава участие взе даже и принц Кирил и след това тази любов премина и през брат ми. Той участваше в няколко състезания, но не можа да се представи много добре и след травма се отказа от мотоциклета и аз продължих тази любов, която продължава и до днес.   

Кое е най-запомнящото ви се състезание и защо ?

При мен са много. Не мога да кажа, че само едно съм запомнил. Няма да забравя обаче мотоциклетите, това ми е българската любов. Навремето взех един български Балкан, понеже много малко специални кросови мотоциклети получавахме от Чехия, и аз го подготвих малко да участвам с него. И на един мотокрос в Перник спечелих първо място с най-добро време.

Тогава Балканите стояха, никой не ги купуваше от магазините на Мототехника, но на следващия ден всички Балкани започнаха да се продават. Това беше първия бацил, които влезна в мен и след това направихме едно изключително състезание на Шипка. Събирахме 100 000 души публика. Дотогава това се виждаше само на Световните кръгове по мотоциклетизъм.

Помъчихме се да направим на Шипка подобно нещо и наистина идваха най-добрите състезатели откъдето можехме да поканим. Завърших на първо място и както е горещ мотоциклета с неговите 150 кг. и аз още 60 кг, ме грабна публиката във въздуха и така ме приветстваха.  Въобще не очаквах да ме вдигнат, а самото състезание го спечелих шест пъти. Това е един незабравим момент за мен. Разбира се имам и много други запомнящи се моменти в моята 38 годишна кариера и в мотоциклетния и в автомобилния спорт.

Кой е любимият ви състезателен автомобил?

Най-много успехи съм имал с Рено и един от изключителните автомобили Пежо 205 Turbo16, което беше създадено от Жан Тод и това му е един от най-големите успехи. Най-много участия съм имал с Рено, започнал съм с БулгарРено 8, даже тази година направих 50 години от първия ми старт с автомобил, до 1966-та година се състезавах с мотоциклет.

Когато видях Рено Алпин, който беше докаран в България само за няколко дни, веднага реших, че повече с мотоциклет няма да се занимавам. Решиха да започна работа със спортния отдел на Булгар Рено и аз спечелих първото състезание Транс Балкани. Разбира се не сам, а с навигатор – моят брат.

Машините на конкуренцията са били доста по-мощни от Булгар Рено, нали?

Абсолютно. Ние бяхме с 1108 кубика в групата от 1300 и в генералното класиране имаше Мерцедес, Форд, Фиат, Порше и бяхме някъде около 50 състезатели. Започнахме от Златни пясъци,  състезанието преминаваше през Румъния, Югославия и България и завършихме в Слънчев бряг.

Без да имате време за подготовка с автомобила?

Да, да. Даже тренировката ни беше от Пловдив до Варна. Направо се качих на автомобила и това беше един уникален случай.

Какво мислите за истински мощните машини, имат ли място те на пътя? Какво е мнението ви за уличните гонки, има ли формула за решаване на този проблем?

Винаги има възможност за решаване на въпросите. Живея в Манастирски ливади, София и слушам какви гонки има. Посред нощ ме събуждат с гърмящи двигатели, не спазващи никакви правила и това не е редно. Навсякъде хората са го решили както трябва. Ако пътувате в момента ще видите, че навсякъде по света и Европа се спазва правилника и няма прошка за никой.

В Германия, където никъде няма ограничения по магистралите, можеш да караш и с 300 км/ч, стига да ти позволяват възможностите и разбира се самия път. За мен, това е най-важният въпрос. Всички хора трябва да бъдат равни, когато карат автомобил. Но това е и до човека, който стои зад волана. Живеем в епоха на много хубави автомобили, карал съм мощни коли, електрически, очарован съм, но всичко е хубаво, когато има един човек, който знае какво прави.

Какво е състоянието на автомобилните спортове у нас? Вървим ли към по-добро?

Имаше голям спад, сега наблюдавам доста раздвижване. Самият манталитет на хората, които се занимават трябва да се промени. Трябва да знаят какво искат и къде да отиват да се състезават. Щом мислят че са много добри състезатели, имат възможност да получат разрешение да участват във всички състезания. Стига да имат качествата и да ги покажат. А не да печелиш в група с трима състезатели и да си мислиш, че вече можеш да спечелиш световната титла.

За мен това е един много голям проблем. Като погледна колко пъти се сменяха председателите на федерацията, само недоволство, си мисля, че човек щом иска да спортува и да направи нещо, трябва да покаже и да остави зад гърба си нещо. Да може с гордост да каже – ето аз съм направил това и искам да вървя нагоре. Много хубава е подготовката с картингите.

Свикването с управлението от ранна възраст е безценно. Виждате, колко много млади момчета се появиха във Формула 1 и ралитата. Пътят е пред младите. Автомобилите са невероятни. Какви скокове се правят ! По 40 метра и колата е здрава. Едно време и ние скачахме, но машините бяха по-различни.

Какъв съвет бихте дали на младите с бензин в кръвта?

Човек трябва да бъде упорит и да знае, че автомобила е едно оръжие, което не знаеш кога стреля! Винаги съм се стремил да помагам, а сега, да ви кажа честно, много съм изненадан, че всички много разбират и са много самонадеяни в управлението на автомобила. Как може да се изпреварва в напълно плътна линия, не се вижда, няма достатъчно място, но той понеже е с БМВ или Мерцедес, веднага си мисли, че ще се спаси. Но тук е тънката работа на човека, който стои зад волана.

Радостно е все пак, че вече има такива автомобили с много голямо ускорение, хубаво окачване и добри гуми, но човек не трябва да забравя, че автомобила има граници на стабилност и граници на управление. 

От Габрово до Монте Карло и нататък е вашата автобиографична книга, какво можем да видим там и има ли някоя история която е останала неразказана?

Много пъти като я препрочитам, се хващам, че много истории не съм разказал, а и то няма как, това са милиони километри. Само за едно състезание Монте Карло през 1969-та година, когато участвахме, за 22 дена минахме 18 000 хиляди километра през зимата. Аз бях отслабнал с осем килограма.

Друго едно състезание, което ми е останало с много любов е Обиколка на Средиземно море. 13 000 километра за 13 дена и само два пъти спахме в хотели. От Париж тръгнахме, през Гиблатар, цялото Средиземно море и след това финиширахме в Марсилия. 

Как България може да се справи с войната по пътищата?

Откровено да ви кажа, с навлизането на съвременните машини, опасността да управляваш ще става все по-голяма. За мен най-важно е да има дисциплина и страхотен контрол. Не съм съгласен с това, че не трябвало да има табела за радар.

Категорично трябва да се слага. Трябва всичко да се вижда и да се знае, че се контролира и щом си нарушил, трябва да си понесеш наказанието. Безкомпромисност трябва да има! Вие виждате, 3500 живота са всеки ден изгубени.

Само преди дни стана верижна катастрофа, в която благодарение само на късмета се размина без жертви.

Аз бях участник в първата верижна катастрофа на Долни Богоров където беше аутобан. Трябва да ви кажа, че имах късмет, но видях какво означава да няма спасение, да няма как да можеш да избягаш. Хората бяха неподготвени, беше към 06:00 часа сутринта, замръзнал път, поледица, ти идваш от хубавия асфалт и изведнъж…

Човек трябва да е подготвен за всичко, а не да пуснем само радиото, да си пушим цигарата и с една ръка да разговаряме по телефона. Трябва да знаем, че автомобилът е оръжие и не се знае кога може да гръмне.

Родителите и близките също са много виновни. Детето е завършило училище с отличен, за награда ще му купя БМВ. Защо? То още няма никакъв опит,  на младите шофьори им трябват една – две години за да преминат през тази мелница на пътищата. Но това малко си е и нашият манталитет…

Виждате ли светлина в тунела? Ще се подобри ли ситуацията?

Няма начин. Животът не прощава на никого. Има моменти в които щеш, не щеш трябва да се подчиняваш, защото ако не се подчиняваш, няма да останеш жив. Ето виждате и верижната катастрофа, която стана сега. Всеки се оправдава, имало мъгла, имало пушек, но в края на краищата, човек е длъжен да управлява автомобила на базата на това, което вижда! И да бъде готов да реагира максимално бързо. Прекрасни автомобили има, но ако не знаеш как да ги караш, какво става?

Според вас, трябва ли да се затегне контрола при получаването на шофьорски книжки?

Да. Това също трябва да бъде затегнато. Особено при взимането на изпитите. Според мен, крайно време е да се направи един полигон, комплекс, където всеки да може да се научи да кара автомобила и бавно и бързо.

А не да се учат по улиците на града да речем.

Не по улиците. Не мога да си обясня и не мога да приема това нещо, че ще кара мотоциклета си на една гума по улицата, или дрифт например. Задавали са ми въпрос, вие знаете ли какво е дрифт ? Не, не знам какво е. Ама вие не сте ли карали дрифт ? Казвам им, не, не съм карал дрифт, но съм карал контролирано хлъзгане.