На 8-ми януари 1935 г. в Габрово се ражда една от най-големите български личности на 20-ти век – Илия Чубриков. Още от дете той започва да се замимава със спорт – първо ски, а след това и колоездене. На 9 годишна възраст придобива и първия си мотоциклет и така започва легендата за Чубриков в автомобилните спортове.
Завършва гимназията с отличие и влиза в казармата. Понеже вече е участвал в състезания е приет в отбора на ЦСКА. През 1956г.стартира в надпреварата в Гармишпартенкирхен, с 350 участници от цял свят, където печели златен медал.
В края на 1966 г. основателят на френската фирма Alpine Жан Ределе пристига в София по покана на ДСП „Булет“, което наред с Булгаррено има намерение да усвои и монтажа на Alpine в България. У нас Ределе се запознава с Илия Чубриков, който има възможност да изпробва атрактивния Alpine A110 по една от готовите отсечки на все още строящото се Околовръстно шосе.
Ределе предлага изгодна оферта за взаимно сътрудничество и още в началото на 1967 г. изпраща у нас 1100-кубикови двигатели и агрегати, с които са окомплектовани два автомобила Булгаррено 8. Малко по-късно същата година, с единия от тях Илия Чубриков печели първо място в генералното класиране на рали Трансбалкания.
„Готов съм да се обзаложа, че в света няма много подобни случаи. – обясняваше преди години починалият неотдавна инж. Георги Славейков, всепризнат експерт в българския автомобилен спорт. – Ама ние забравихме да ценим победителите си, но и не си помним историята“,
„И можете ли да си представите – първо участие и първа победа! Каква по-добра реклама за автомобилите БулгарРено 8 у нас и каква по-добра реклама за автомобилния спорт въобще?“, припомня си доайенът на българските автомобилни състезатели.
Илия Чубриков е застанал до ново произведеното БулгарРено 8, което за 3 дни трябва да бъде преоборудвано и превърнато от семеен автомобил за разходки в кола, която да издържи натоварване от 2000 км. от първи опит.
„Тогава Туринг клубът на страната правеше експеримент, дали може страната ни да е организатор на Балкански шампионат по автомобилизъм с участието на всички страни от Полуострова. – припомня си Бачо Илия, който е категоричен, че има и още едно „първо“ в тази победа – Наложихме се над двама национални шампиони – тези на Румъния и тогавашна Югославия!“
„През това време изобщо не легнахме да спим – обяснява Чубриков. – Разглобихме автомобила и сложихме специални, произведени части от Франция – окачване, амортисьори, бутала, сегменти, такива части, които превръщат скромната семейна „осмица“ в по-издръжлива конструкция.“
При дебюта на братя Чубрикови се налага да се бият с истински „зверове“, подготвяни в продължение на месеци и направени само за това състезание – ФИАТ 1600 RS, Мерцедес 280 SE, Форд Таунус, Алфа Ромео.
„И всички те бяха по-мощни – над 1300 куб. см, срещу нашите скромни 1100 и някъде около 90 „коня“ – допълва Чубриков. – Тестове? Ама моля ви се, какви тестове! Една проба само – километрите от Пловдив до София и до Варна.“
„Дали съм мислил за победа? Не, разбира се! Исках само да завърша. А победих още в първото си рали. До последното изпитание в Слънчев бряг имахме равни резултати с шампиона на Румъния Марин Думитреску. Победих го – 20 сек. аванс на финала!“.
Съвсем скоро след този успех Ределе изпраща у нас и собствен екип, който да съдейства на българските специалисти при усвояване на монтажа на Булгаралпин. За изработването на стъклопластовите каросерии е закупен лиценз на стойност 8 милиона френски франка, в резултат на което е доставено специално оборудване, а Чубриков е назначен от ДСП “Булет” за отговорник по спортното производство.
Използваната в случая епоксидна смола за изработване на каросериите, първоначално се внася от Франция, но впоследствие започва да се доставя от ГДР и Полша. Първите бройки Булгаралпин са сглобени в края на 1967 г., когато ефектният спортен автомобил вече е абсолютен хит в Европа и Америка, а неговото производство в България става повод за заслужена национална гордост.
Първоначалните намерения са да бъде изработван по един автомобил Булгаралпин на ден, но и до момента все още е трудно да се уточни общият брой спортни коли, произведени в Пловдив за периода 1967-1969 г. Според някои данни са завършени само 60 автомобила, според други те са 120, като 70 от тях са били предназначени за родния пазар, а останалите 50 за износ.
Ръководителят на това производство Илия Чубриков си спомня за около 100 произведени броя, като нито един от тях не е изнасян зад граница. Цената на Булгаралпин в края на 60-те години е 8200 лева.
През 1968, 1969 и 1971г., братя Чубрикови стартират в рали „Монте Карло“. Още през ’68 в Европа е пуснато в продажба макетче на автомобила им – с техните имена и номер от Монте Карло. В първите два старта, те не успяват да се доберат до финала.
През 1971г. обаче, Чубрикови записват една от най светлите страници за българския автомобилен спорт. На старт застават около 300 екипажа. Регламентът на състезанието е следния: във втория ден продължават първите 150, а в третия само първите 50.
Чубрикови се движат във втората десетка, но след наказание финишират на 27-мо място в генералното класиране, а зад тях остават имена като Сандро Мунари и Рауно Аалтонен. С Булгар Алпин 1300куб.см. Чубрикови са трети в клас до 1600куб.см., след две заводски Рена Алпин 1600куб.см.
Следващият голям успех е на рали „Руска Зима“ ’74. Чубрикови отново печелят, след три наказания и при температура 30 градуса под нулата.
През 1978г. Илия с навигатор Калчо Хинов печели обиколката на Средиземно море, преминаваща през 10 европейски и африкански държави и прототип на рали „Париж-Дакар“.Награждаването е в Марсилия. Чубриков участва с Лада 1300 и това е най-големият успех за марката до момента. През следващата година, същият екипаж и автомобил отново участват и финишират на второ място.
През 1983г. Чубриков, заедно с Крупа и Ферианц, е поканен от Ротмънс за официален пилот. Автомобилът е Рено 5 Турбо. След трето място на Златни Пясъци, победи на Хеброс и Гюнайдън (Турция) и челни класирания на Шкода(Чехия), Сан Марино (Италия) и Дунав (Румъния), Чубриков завършва на пето място в европейския шампионат, победител е Мики Биазион. След това класиране, Чубриков получава от ФИА най-високия приоритет – „А“ за 1984г. и това вече е официално признание за качествата му.
Две години по-късно Илия Чубриков стартира с кола от група „Б“ – Пежо 205Т16, предоставено от Жан Тод и Жан-Пиер Никола. На Златни Пясъци, на първия етап (затворен маршрут с общ старт) Чубриков застига победителя Фернандес (Опел Манта) и го изпреварва, но получава повреда в турбокомпресора и остава последен.
Повредата е отстранена и той бързо се изкачва до трето място след Ферианц (Ауди Куатро) и Фернандес. При едно спиране обаче, незнайно как в резервоара попада хартия, заплита се в бензиновата помпа и участието му приключва.
Скоро обаче участието с коли от група „Б“ на рали е забранено и Чубриков се ориентира към европейския планински шампионат. През 1989г. завършва пети в генералното класиране и трети в група „Б“. През 1990 година Чубриков е вече трети в генералното и европейски шампион в група „Б“ след минимален брой участия.
Кръг преди края, е начело и в генералното, но познатият проблем с липсата на финанси го лишава от възможността да участва в последното състезание и да се бори за титлата и в генералното класиране.
Участията му в състезанията се различават доста от тези на професионалните европейски отбори: често пътува и участва сам (или със сина си Пламен), сам подготвя колата си, намира време да тренира най-много от всички участници, при това обикновено с буса с който пътува, после следва стартът, където често печели или е на подиума (участват средно над 100 автомобила). Това отново не остава забелязано от ФИА и за него е изработена специална купа – за единствения неприоритетен пилот, който не участва с фирмен отбор и въпреки това е шампион!
През 1990г. хомологацията на Пежото му изтича и Илия Чубриков се оттегля от автомобилния спорт.
В кариерата си има класирания от първо до пето място включително на рали Златни Пясъци, печелил е три пъти рали Хеброс, има победи на рали Стари Столици и Вида, 12 първи места в генералното класиране и още десетки призови класирания на международни ралита извън България. Печелил е планински състезания в Унгария, Германия, Франция, Португалия, има челни класирания в Австрия, Италия, Швейцария, Чехия, Германия и Франция.
През дългата си и победоносна състезателна кариера Илия Чубриков се утвърждава като пилот от световна класа и най-добрият български автомобилен състезател.
