България празнува 167 години от рождението големия български поет и писател Иван Вазов. Патриархът на българската литература е роден на 9 юли (27 юни стар стил) 1850 г. в Сопот.
Може би най-емблематичното му произведение е романът „Под игото”. На него дължим благодарност и за написването на одата „Епопея на забравените”, „Една българска” и „Дядо Йоцо гледа”.
„Немили-недраги” и „Чичовци” също са сред шедьоврите на Иван Вазов.
Над 50 негови стихотворения се пеят редом с народните ни песни.
Вазовите зовящи към бунт стихове „Боят настана“ и „Пряпорец“, сътворени през бурната пролет на 1876 г., се разпространяват мигновено и се пеят през Априлското въстание.
Неговите песни – бойките и патетични „Панагюрските въстаници“ и „Радецки“, лиричните „Де е България“, „Два бука“ и дивната песен за синия синчец, са не само популярни, но и неотделими от българската душевност. Те са мерило за дълбоконародностния характер на неговото прекрасно творчество, за неговата вечност, припомнят от Къщата-музей на Вазов в Сопот.
Днес е кулминацията на тържествата, посветени на 167-та годишнина от рождението на Иван Вазов в родния му град Сопот.
По този повод, довечера ще бъде открит мемориален комплекс „Аз съм българче“. Професор Симеон Янев е носител на Вазовата награда за литература.
За първи път се присъжда и Вазова литературна награда за дете с ярки писателски заложби. Отличието е за 14-годишната Йоана Николова от София, автор на фентъзи роман.
Вицепрезидентът Илияна Йотова ще бъде гост на тържествата и ще връчи наградите.