Ана Анастасова е ръководител на сектор „Краезнание и книжовно наследство” в Столичната библиотека.

Госпожо Анастасова, разкажете ни какво можем да видим на изложбата послучай 170-годишнината от рождението на Вазов?

Нашата изложба е малко по-различна, тя представя Вазов с думите на самия Вазов. Изложили сме всички първи издания на стихосбирки на Вазов, които библиотеката притежава. Те са 29 на брой. За всяка една от тях Вазов е казал по нещичко – за историята на стихосбирката или за дадено стихотворение, за чувствата, които са го вълнували. Използвали сме както книгата на проф. Иван Шишманов „Животът на Вазов, както ми го разказа самият той”, така и малката книжка на Вазов „Из бележника на поета”. Това, което е интересно в нашата изложба и няма да се види в други библиотеки са петте лични автографа на Иван Вазов, които са върху издания, подарени на Кирил Христов, а библиотеката на Кирил Христов се съхранява в нашата библиотека, а също и библиотеката на Константин Стоилов, от която също има 2 автографа, което за нас е много ценно и много вълнуващо, защото човек да се докосне до книга, която е подписана от Вазов, е наистина различно преживяване. Разбира се, изложили сме и първото издание на „Под игото” от 1894 г. – българското издание и английското такова, което го предхожда с няколко месеца. Историята е много популярна защо се е получило така, че английското издание изпреварва българското – то е заради взискателността на Вазов към илюстрациите в българското издание. Има плочи, които сме изложили. Това са плочи с неговия произведения, рецитирани от български артисти, както и ноти на негово популярно стихотворение.

Кажете ни как Вазов успява да си спечели прозвището „патриарх на българската литература“?

Прозвището му е дадено от Гео Милев и то е логично, тъй като Вазов още приживе е признат за най-добрия, най-голям, най-четен, най-уважаван български поет. Макар че и на него не са му спестени приживе някои критики, които той трудно преглъща, но така или иначе той е всепризнатият учител на всички. Няма жанр, в който Вазов да не е писал, няма тема, по която да не е писал, макар че неговата голяма тема е България, разбира се, и той така и казва на юбилея си: „Аз писах за България, защото я обичах”.

Преди повече от половин година се разрази скандал във възка с така наречения „превод“ на „Под игото“ на съвременен български език?

Не, романът е създаден за определена епоха, тя носи своите настроения, своя език, своя колорит. Изменяйки и пояснявайки думите на Вазов, ние променяме всичко това. Има достатъчно исторически съчинения, в които можем да намерим сведения за тази епоха. А колкото до това дали се разбират думите на Вазов, аз мисля, че този, който е чел български народни приказки преди това, ще разбере и „Под игото”. Самият Вазов е автор на много думи, които днес се използват в съвременния български език – здрач, плочник, дрешник, влак, така че не виждам как ние да редактираме Вазов.

И един последен въпрос, който всъщност е свързан с предизвикателството, което отправиха от музея на Ивана Вазов в Сопот – актуален ли е Вазов днес?

Какво значи да е актуален – той е вечен. Така че всяко едно поколение ще чете Вазов. Не можем да говорим за България, за родината, за някакъв празник, без да ползваме Вазов. Дали е актуален Вазов, говори и самият факт, че в нашата Столична библиотека години наред излиза на първо място и то не само с произведенията, които се учат в училище. Може би покрай тях младите хора решават да прочетат и повече неща.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!